Ден 3 - едно необикновено езеро

Пуно, Перу, 5:00, 02 декември

В 5:30 се събудих, схванат в автобуса, който се оказа, че пристига в моята дестинация - Пуно. Слънцето беше изгряло от няколко минути. Слизайки от рейса, почувствах сутрешния студ на тази височина - над 3800 метра.
На автогарата веднага ме заобиколиха агентите, предлагащи различни туристически обиколки и хотели. Те са толкова типични за Латинска Америка, че отдавна съм свикнал с тях. Примирих се с един от по-настоятелните и другите се отдръпнаха от колегиалност. След кратка консултация разбрах, че началният ми план да спа на остров в Титикака и да се върна на следващия ден с влака от 8 часа няма как да се осъществи. Човекът ми показа брошурите и ми обясни, че островът, на който се спи, е на 2 часа път от брега и няма как да стане. А тъй като нямам време и на следващия ден ще трябва да съм в Куско, защото по-следващата сутрин започва похода до Мачу Пикчу ... ех, ще трябва да се примира с една нощ в малкото Пуно. Платих капаро от 10 сола и се разбрахме да ме вземат от центъра за еднодневната обиколка.

Хванах едно такси, което ме закара до центъра. Оказа се много чаровно място – чисто и добре поддържано. Камбаната на централния храм заби 6 пъти, отбелязвайки точния час. Единствените хора на площада бяхме аз, групичка от 4 момчета, туристи като мен и двама лъскачи на обувки.

Отстрани на центъра обаче стояха около 100 жени, облечени напълно еднакво по традиционния за Перу начин – много пъстроцветно, със зелена пола, бяла блуза, шапка с две цветенца и дисаги от розов плат.От разговора с един шляещ се гражданин разбрах, че тези жени чакат да ги вземат за работа по програма на правителството, чрез която получават около 100 сола (50 лева) месечно. Оказва се, че поради некадърното управление и перманентна криза, предишните три класи – бедна, средна и богата, са се трансформирали в две – много бедна и много богата.Безработицата в Пуно е огромна.

Ден 2 - древната столица на една изчезнала цивилизация

Лима, Перу, 5:00, 01 декември

Отворих очи след леката дрямка на масата в ресторанта. Навън вече се съмва и аз се отправям към терминала на излитащите национални самолети. Забележително е как перуанците намират начин да изтискват солове от невинния турист. За полет до Куско се плаща пътническа такса в размер на около 5-6 долара. Самолетът закъснява малко заради лошо време, но след няколко минути сме настанени в удобните и нови Airbus-и на LAN. Полетът трае 55 минути.

Малко повече информация за Перу. Държавата е около 11 пъти по-голяма от България, а населението и стига почти 30 милиона. В природните и богатства са включени величествените Анди, обширните плажове на Тихия океан и непроходимите джунгли на Амазонка. Валутата е нов сол (слънце) и е твърдо закачена за долара с курс 1:3. Почти навсякъде двете валути са взаимозаменяеми и може да се пазарува свободно с долари.

Моята дестинация, Куско, е всъщност древната столица на инките и сегашния туристически център на Перу, в който се събират посетители от абсолютно всички краища на света. Надморската височина е 3300 метра, а официално жителите му наброяват 350 хиляди.

Куско, Перу, 7:00

Самолетът кацна безпрепятствено и след преодоляването на тълпата таксиметрови шофьори, струпани пред входа, излязох от територията на летището, за да си намеря по-евтини такива. Споразумяхме се набързо с един да ме закара до централния площад. Първите ми впечатления от града са прашните улици в ремонт, както и невзрачните къщи.


В центъра обаче всички е излъскано, градинките са пълни с цветя, а около площада се извисяват една катедрала и една църква . Толкова рано сутрин обаче почти няма жива душа.


Планът за този ден е да намеря и предплатя 4 дневния си поход до Мачу Пикчу и да отида на тур в Свещената долина. За съжаление в заобикалящите площада агенции не успяха да ми предложат това, което търся. Това ме принуди да прибегна до телефона, записан от интернет, с най-евтината намерена от мен оферта за екскурзията - 300 $. По принцип билети за похода се резервират няколко месеца по-рано поради големия интерес и ограничения брой места (500), но тъй като декември не е в туристическия сезон е лесно да се намерят места и на място. Това е и предпочитания от мен начин да се оправям в Южна Америка. Докато в Европа и Северна Америка е традиция да се резервира предварително, за да се хванат по-добри оферти, тук е обратното. И все пак бях принуден да приема интернет офертата, поради липсата на хора, с които мога да се пазаря толкова рано сутрин. Служителят на агенцията ми предложи и пътуване в Свещената долина за 25$. Уговорихме се да се срещнем в 8:30 пред катедралата, защото автобусите от там тръгват в 9.

Ден 1 - началото на едно приключение

Ден 1

Лима, Перу, 23:35, 31 ноември

Намирам се на международното летище в Лима, Перу. Как ли ?

След края на стажа в моя университет в Меделин, Колумбия, реших да опозная и няколко други латиноамерикански държави. След дълго консултиране с познати и приятели, четене на форуми, както и не на последно място разпределяне на наличните финансови ресурси се спрях на Перу и Еквадор. Планът ми за Перу включва 4 дневен поход до Мачу Пикчу, посещение на езерото Титикака, разглеждане на свещената долина на инките, пътуване със влак от Титикака до Куско в трета класа с местните хора. Поради ограниченото време (8 дни в Перу) всеки ден и нощ съм ги разчел до най-малкия детайл, за да мога да побера всичко планувано. Оставащите 7 дни в Еквадор съм обмислил вече като спокойна почивка на брега на Тихия океан в едно сърфистко селце, за което се носят легенди от уста на уста като едно от местата, където купона е постоянен, а атмосферата е незабравима - казва се Монтанита. Да обобщя - 5 полета (Меделин - Лима, Лима - Куско, Куско - Лима, Лима - Кито, Кито - Меделин), 15 дни, 2 държави.

Стоя на летището в Лима и си говоря със сервитьора на единствения ресторант тук, където се продава бира, а пушачите са отделени в един задимен аквариум.


Преди малко се бях паникьосал, че при полета се е загубил багажа ми - раницата, в която нося всичко. Оказа се, че чакам на друга лента...