close
Още в небето над летището в Меделин се чувства разликата и екзотиката в тропическата природа. Самолетът летеше ниско в облаците, които имаха вид на захарен памук, а планината долу се подаваше през пролуките.Въздуха в Меделин е влажен, но не толокова, колкото ми описваха приятели, били в Калифорния например. На летището ме чакаха усмихнати посрещачите ми от АИЕСЕК и от университета.

По пътя се сблъсках със природата наоколо. Бях настроен за разлика, но се оказа много по-екзотично от фантазиите ми. Всичко наоколо е зелено, има палми навсякъде, цветятата изненадват с красотата си. Някой от тях се продават по магазините в България, но усещането е различно да се видят в градините наоколо. Аз все още не мога да свикна с мисълта, че живея в такава обстановка.

Оказа се, че ще живея в приемно семейство. Две сестри (29г и 26г), един младеж (24г),който заминава след месец в Лондон и идвам на негово място, родителите и едно голямо куче. Тук е нормално преди човек да се ожени да живее с родителите си. Трудно мога да опиша колко са гостоприемни хората тук. Постоянно има някой на гости, на обяд досега не сме яли сами. Лус Елена, майката, ме приема като свой син най-малкото защото след 1 месец и сина и, Хуан Давид, ще живее в такова семейство в Англия. Донякъде това е културен шок за мен, след 5 години живот самостоятелно. Не ми дава да си оправям леглото сам, готви за закуска, обяд и вечеря, иска да ми пере дрехите и да ми подрежда багажа в гардероба. Да не говорим за това, че тук в израз на гостоприемство хранят – наял съм се с латино кухня за седмица напред.
След една бърза баня отидохме до университета, където е моето работно място. Той се намира от другата страна на улицата от апартамента, в който живея.
За университета ЕАФИТ ще пиша друг път. Накратко съжалявам, че в България нямаме такива условия.
В него се запознах с бъдещите си колеги, както и с АИЕСЕК екипа. Всеки се интересуваше от мен, идваше да ме разпитва, а аз се опитвах да запомня и да запиша името на хората, с които се запознавам, тъй като не съм почитател на сапунените сериали и не съм свикнал с екзотиката на имената тук.

Тази година АИЕСЕК Колумбия навършва 50 години, което прави тукашния клон на организацията с 30тина години по-стар от нашия.

Вечерта зарърши с парти. То беше изненада за Сантяго Ескобар, който навърши 20 години и в АИЕСЕК изпълнява ролята на VP Exchange, тоест той ми уреждаше стажа. Аз се бях подготвил с бутилка българско вино. В Колумбия виното не е добро и вносното качествено (предимно аржентинско) е ценено високо.

Тук рядко се слуша музика, различна от латино, но за сметка на това се оказа, че освен салса и меренге има още 100 подразделения в зависимост от района, в който е създадена. Алтернативата на нашите чалга донякъде се явява регетон-а – музика, която предимно се слуша след подпийване, на клиповете на която танцуват знойни латиноамериканки. Танцът е доста секси.
Благодарение на помощта на хората тук, се старая бързо да напредна с ритмите, каквото и дърво да съм…

Tags : КолумбияМеделин
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!