close
Колумбия

Едно обикновено колумбийско село

Еко хотелът, в който се състоя конференцията на АИЕСЕК се намира близо до едно от типичните колониални села, каквито са повече от 50% от малките населени места в Колумбия. Как са устроени?
Когато колонизаторите са дошли, първата им работа е била да построят църква, в центъра на селото. Все още това обикновенно е една от най-внушителните сгради там.

До църквата обикновенно има кръчма, а площада на който са разположени е изпълнен с цветя и типичните, символизиращи Колумбия, палми.

Площадът е център за социални контакти и за това е и едно от най-оживените места през деня.

Всяко селище, независимо колко е голямо, задължително има паметник на Симон Боливар. За незапознатите, Симон Боливар е най-значителната личност в кратката история на Латинска Америка. Роден в богато семейство, той отива да учи в Испания, където се жени, но жена му почива и той се връща в Америка. Таксите, робството и монополът в търговията стигат своята кулминация. По същото време Наполеон слага своя брат на трона на Испания, но колониите отказват да признаят новия монарх и една по една обявяват независимост. През 1812 година, Симон Боливар, станал герой на независимоста, печели много битки срещу испанските войски. Неговата мечта е да обедини цялата Южна Америка в една страна – Велика Колумбия (Gran Colombia). Това става след последната битка на 7 август, 1819, обявявайки независимост на целия регион.
След този период, Симон Боливар е избран за президент, но не успява да се справи с различните политически фракции в толкова голяма територия и скоро Велика Колумбия се разпада на днешните Венецуела, Еквадор и Колумбия. Героят на независимостта е изхвърлен от политиката и умира самотен, отхвърлен и безпаричен.
Другата промяна в териториалната цялост на страната става след гражданска война, от която САЩ се възползват и помагат на тогавашната провинция Панама да се откъсне през 1903 год.

Около площада се намират кметството, полицията, малки магазинчета, представителства на враждуващите гсм оператори. Интересно е да се отбележи, че поради планинския терен и цената, разпространеността на мобилните телефони е значително по-голяма от стационарните такива. Правителството е инвестирало много пари за да няма откъснато от комуникация място в страната.
На центъра обикновенно има сграда музей или театър, където е културния център на градчето.

Тези места съществуват някакси в безвремието. Старите игри от бабините години като „сапо“ все още се играят. Идеята на тази игра е от определено място да се хвърлят метални рингове, а целта е да се уцели дупка в кутията, която дава възможно най-много точки.

Шахът е на почит като редовно се организират турнири.

Културният център донякъде прилича на пенсионерските клубове, повечето от които в България отдавна са закрити.

В такова селище никъде не може да се срещне стреса на съвременния живот. По стар обичай хората ходят в центъра на улицата и се отместват пред колите само ако е абсолютно наложително.

Наблизо се намира и селското училище. Поради политиката в Колумбия за развитие на високите технологии, всяко училище е снабдено с компютърна зала с интернет, където децата могат да се обучават.

Тъй като се намираме в района на кафето, навсякъде наоколо бяхме заобгрдени с кафеени плантации.

Страхотния ми гид в околността, Мануел, ни заведе в една типична къща, близко до селото, в чийто двор се отглежда кафе. Хората бяха напълно непознати, но страшно се зарадваха, когато ги помолихме да разгледаме.

Невероятно любезни и гостоприемни, като разбраха, че бих желал да опитам домашните им мандарини, хората опънаха стълбата и от дървото набраха половин чувал мандарини, който ни подариха.

Следващата спирка от обиколката се получи при преминаването ни покрай едно игрище по „техо“ в селото.

Техо е стара местна игра, която се състои от пиене на бира и хрърляне на метално гюле.

Целта е да се улучат две листчета, пълни с избухлив прах (като нашите миниумки), поставени в глина на 20тина метра от човека. Местните владееха забележително това изкуство. Аз лично бих се замислил дали бих стоял на 1-2 метра от целта, а те имаха странно доверие в съотборниците си и го правиха.
Целта на играта е след хвърляне на металното гюле, да бъде оцелено листче то и то да избухне. Ако никой не постигне целта, се дава точка за най-близко попадение.

Цялото игрище е направено така, че да има възможно на най-близко разстояние удобна поставка за много бири. Всъщност останах с впечатлението, че бирите са значително по важни от гюлето.

Интересно нещо, което разказаха местните, беше това че общината била решила да закрие игрището, но хората веднага се събрали, направили подписка и в момента мястото принадлежи на националната организация по техо. Гражданско общество…
Отново всички бяха страшно отзивчиви и ни отстъпиха една писта да се посмеят над нашите способности да играем техо. Всъщност аз веднъж почти оцелих мястото с глината, което си е постижение 🙂

Последната забележителност на селото, с която се гордее, е гробището, признато преди двадесетина години като национален културен паметник.

Поради нарастващата липса на гробни места, католическата църква си затваря очите и е приела като нормално кремацията на телата на мъртвите. За това и повечето гробове се намират във вертикално положение.

Мястото е много добре поддържано, със зелените и подрязани поляни и могили.

След конференцията се отправихме към Парка на Кафето…

Tags : Колумбия
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!