close
Извинявам се за моето продължително неписане. В момента в Колумбия се чества Светата седмица покрай католическия Великден и имах повече време за пътешествие.
Почивката започна с Leadership Development конференция в Перейра. Едно от страхотните неща в АИЕСЕК е организирането на много обучения и общи конференции, където присъстват семинари за лидерство, развитие на различни личностни качества, които те карат да се замислиш върху своч начин на поведение. Докато много хора не вярват в тези т.нар. меки форми на обучение, аз съм с две ръце за тях.
Първия ден се проведе в Техническия Университет на Перейра. От обстановката, която видях, останах с впечатление, че е хубаво място за обучение. Повечето университети в Колумбия са в „кампуси“ от няколко сгради, като за разлика от нашите, обръщат голямо внимание на външния вид и градинките.

Съответно както цветята, така и усмихнатите момичета са навсякъде.

Първия ден премина в залата на университета, където имаше няколко гост презентатора. Човек от Моторола, като официален спонсор, разказваше колко много са допринесли за света, като малко се долавяше тъгата му, че в момента са в такъв спад.
Организацията АИЕСЕК е съставена от много локални секции, които учавстват като групички в конференциите. Всяка локална секция си има своя култура, танци, викове и песни, като се конкурира с останалите. Това е и причината, поради която на шега се наричаме аиСЕКТА. За един външен човек е много шокиращо да наблюдава подобни събития за първи път… но после се свиква и става много забавно 🙂 А и работи перфектно срещу приспиващото действие на някои лектори.
Аз обикновенно се крия в най-задната линия, но не винаги това проработва …

След края на „работния ден“ се събрахме в едно рейсче, отправяйки се към еко-хотел в гората над Перейра.

Хотелът се оказа райско местенце. Все още не съм привикнал с вида на всичките цветя и палми наоколо, а и след леко студените хотели, в които се провеждат събитията в България (АИЕСЕК България, засрамете се) направо не очаквах това.

Животните играха основна роля в конференцията, като се мотаха навсякъде, а пауните пискаха постоянно по един страшно специфичен начин.

Една от грешките в обикновенните конференции е да слагат много храна по време на обяд и след това всички следобед да заспиват. Не и при АИЕСЕК … порците са леко мънички и всеки зов за помощ от страна на момиче се приветсвта.

Един от най-емоционалните моменти на това събитие беше историята на един мотивиращ говорител, японец от Колумбия. Разказа как всъщност не всички японци знаят карате, как колумбийците, въпреки че света им е обърнал гръб, всъщност не трябва  да се предадват лесно. Описа няколко страхотни истории за човешката способност да се справя с всичко, ако е твърдо решен и мотивиран. В последните моменти на речта му, пред огън, символично изкаряйки листчета хартия, голяма част от хората имаха сълзи на очите си. Петер, стажант от Словакия, отбеляза искрено, че за първи път вижда хора, които да плачат за държавата си.Един от девизите на АИЕСЕК е „Work hard, party harder“ и по традиция в целия свят партитата са на ниво. Конферентните дни обикновенно започват в 8 сутринта, завършват в 10 вечерта, а после фиеста до 2-3 часа. Режимът определено е уморителен, но си струва. А в Колумбия всички са готови да помогнат в обучението на един чужденец в латино танците.

Едно от специфичните неща за АИЕСЕК, което смятам за много полезно и приятно е, че накрая на конференцията всеки си има „sugar cube“ или захарно кубче. В него може да пуснеш послание до някой, който ти е направил впечатление.
Tags : АИЕСЕККолумбияПерейра
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!