X
    Категории: Колумбия

Национален парк Тайрона, Карибско море

Как си представате рая? Аз смятам, че намерих едно от най-райските места на този свят. Въпреки трудностите да го достигнем, подкупването на един полицай, за да ни допусне до парка и тричасовия път до плажа.
Представете си място, което сте виждали само на снимки.Далеч от цивилизацията. Без мобилно покритие, без електричество. На такова място времето няма значение, най-малкото защото човек се чувства абсолютно спокоен, без никакви грижи и ангажименти.
Плажът е златист и безбрежен, а пясъкът леко пари. Надвиснали над него кокосови палми заместват липсващите чадъри. Личи си, че някои от тях са преживяли бури. Морето е кристално чисто, вълни почти няма. Когато се гмурнеш в хладката вода, забелязваш и морските обитатели – няколко вида пъстри рибки, които се срещат в Европа само в аквариумите, червеникави водни растения, закрепени за скалите. Единствените звуци, които се чуват, са плясъка на вълните, разливащи се по брега, както и далечното пеене на птички в гората. Растителността до плажа се състои от палми и лиани, като земята е покрита с паднали кокосови орехи и с изсъхнали палмови листа, под които се крият раци. Слънцето не е толкова силно, колкото би си го представил човек на тази екваториална дължина, а лекия бриз разведрява обстановката.
Близо до плажа се намира къмпинг за палатки, малък ресторант и гардероб, където човек може да си заключи вещите. Ресторантчето се захранва от бучащ в далечината генератор и работи само в определни часове на деня. Ако човек като нас изпусне обяда, се задоволява с някой кокосов орех по стар приключенски обичай. Всъщност да се събори кокосов орех от високите палми хич не е лесно и те кара да си спомниш позабравената книга от детсвото с описаните мъки на Робинзон Крузо на неговия пустинен остров.
Хората, намиращи се на това място са страшно интесни – в повечето случаи чужденци, пътешестващи в Латинска Америка. Всеки от тях има интригуваща история за разказване как се е озовал в Колумбия и как в много от случаите е останал за повече време от предвиденото. В лицето на всеки се чете усмивката и спокойствието, което това място придава.
Към 6 часа се стъмва, включват се десетината лампи в комплекса, а за останалите места се продават свещи от една малка будка в съседство с ресторанта. Преживяването да си на седянка около свещ след залез слънце е някакси забравено в днешно време, поради удобствата на съвремения живот.
След изпълнения с толкова емоции ден, вечерята с риба е невероятна. Заставаш на опашка, за да си я поръчаш, а след половин час една колумбийска лелка я носи на масата. На съседната маса седят израелци, които обсъждат нещо на техния си език. Чува се също английски, холандски и някои от скандинавските езици.
На върха на полуостровчето, заграждащо залива е построена колиба, под покрива на която са разположени хамаци за удобство на туристите. Водят се пет звезди. Лежейки в един такъв, полюшван от някое неволно движение, се всушваш в шума на морето, който те заобикаля. В началото е странно. Малко хора са свикнали да спят на такава обстановка.
Сутринта за ранобудните има страхотен изненада – огненочервен изгрев. Имаш възможност да видиш как за 15 минути слънцето се подава от хоризонта и огрява с лъчите си палмите по плажа. Един облак е покрил върха на близкия хълм, а едно куче се разхожда, необезпокоявано наоколо. Може и да избереш да лежиш в хамака си и да бъдеш обезпокоен от слънцето малко, след като изгрее. Няма завеси…
Пожелавам на всеки да може да усети вдъхновението от подобно пустинно място. Снимки може да намерите тук.

Виж коментарите