close
Университетът ЕАФИТ продължава да ме изненадва всеки ден. Днес, идвайки на работа, ме посрещнаха щандовете на специалността „Инженерен дизайн“. Всяка година студентите създават различни продукти, които ги представят на края на семестъра (сега!). Първи курс пък, докато навлезнат в специалността си, са създали будки за продажба на хот дози и други храни. Днес те се занимаваха с готвене и продаване на ядене от направените от тях щандове.
Първият проект, който ме посрещна е държачка за списания.

Разбира се, всеки от участниците в проектите стои гордо до тях и с радост обяснява за какво служат.


А за някои неща това е жизнено необходимо. Например, за да разбереш, че това е уред за масаж, първо би преминал през какви ли не догадки.

Хаха, а това е уред за смесване и създаване на близалки.

Темата за физическото здраве и рехабилитация преобладава. Може би е зададена предварително, а може би е продиктувана от перфекционизма във външния вид.



Този ден предизвика интерес в много студенти. Щандовете бяха завидно пълни.

А ето го и моят приз за най-оригинална и яка идея. Водно колело. Ама истинско. Защото на някой хора им е омръзнало да карат обикновено колело и искат да осъществяват това действие в басейните си.
А сега за първи курс. Щандовете им бяха разнообразни и изпълнени с различни, предимно типичните за тук пържени неща. С радост разнообразих стандартния си обяд. А по принцип не съм толкова доверчив в способността на готвене на 18 годишните…

Тук са използвани доста оцветители (цветът не е преувеличен от фотоапарата ми), но въпреки извънземния цвят, нещата бяха вкусни.
А призът за най-вкусно нещо е за щанда на тези момичета – сладолед с гофрета и малко тропически плодове. Вярно, че не изглеждат като специалистки в правенето на гофрети, но външния вид греши.


Утре е ден за прокетите на по-горните курсове.

Tags : КолумбияМеделинУниверситетът EAFIT
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!