X
    Категории: Колумбия

Покрив за моята страна

Една от големите нестопански организации в Латинска Америка е „Un techo para mi pais“ или преведено на български „Покрив за моята страна“. Програмата стартира през 1997 в Чили и поради успеха си се развива и в други латиноамерикански държави. Аз се включих в една разходка с меделинското подразделение, едно от 12-те в Колумбия. Задачата ни беше да се запознаем с хората от гетото, да се срещнем с тези, подкрепяни от организацията и да видим как се справят сега.
Гетата в Меделин се намират сравнително високо по планинските била, заобикалящи града. Въпреки, че живеят в беднотия, хората тук имат една от най-красивите гледки, като рано сутрин кварталът е обвит в облаци.

Срещнахме се с бедни хора в кварталното училище. Донякъде ми напомни на българските по надрасканите чинове.

Идеята на организацията е не само да построи безвъзмездно къщи за хората, а те след това да се оправят както знаят. Строенето им от доброволци се извършва в първата фаза от проекта. Къщите са дървени и служат като временно убежище, което не е предвидено да издържат повече от 7-8 години. Ето и две такава:

Хм, май е по-добре да започна с това какви са условията на живот в гетото. За разлика от Санто Доминго Савио, за което бях писал преди, тук постройките са дървени и паянтови. Кокошки се шматкат по улицата, а от къщите звучат силно различни хитови песни. Повечето от тях нямат под и са издигнати направо върху земята. А по билото на планината е наистина кално – с една такава червеникава кал, която се залепя усърдно за обувките (ако ги имаш).

А стълбовете за ток така ми приличат на тези в Столипиново …

Целта на Techo е да накара местните хора да работят за своето излизане от гетото. Съответно съществуват много проблеми. Първият и най-голям е, че местните жители не искат да се трудят. Смятат, че им се полага безплатно жилище от държавата, защото Меделин скоро ще стане още по туристическа дестинация и на мястото на квартала ще бъде построен лифт за туристи. Организацията не строи къщите безплатно, а иска някаква инвестиция от жителите, която се равнява на около 150 лева (при реална цена на къчата към 1500 лв). Обосновката е ясна – ако не се потрудиш, няма да оцениш това, което получаваш. Отделно, целта не е да се построи нещо за постоянно, а само да се направи първата крачка към развитието на дадената фамилия. Втората е информационна помощ за семейството – студенти от различни университети и специалности помагат със здравни, правни, образователни и други съвети. Както и в намирането на по-добре платена работа. Този период продължава няколко години. Тук Techo не участва активно, а служи за връзка между семейството и другите организации. Третата стъпка е излизане извън гетото с помощта на кредит и закупуване на апартамент.
Дали от обезверяване, дали от мързел или от чакане на неволята, жителите в гетото не са много възхитени от тази програма. За това пък участниците в организацията са млади и много енергични – досущ като моите приятели от „Зелени Балкани“, както и като много други неправителствени организации в България и по света.

А и определено не се плашат от кал и нацапване.

Ето и малко снимки на децата, отгледани на това място. Не всички имат добро възпитание, много страдат от недохранване, а не може да си позволиш да им купиш нещо от магазина, защото това би довело само до по-лошо.

Вярвам, че скоро ще имам възможност да кача снимки от процеса при строене на къща 😉