X
    Категории: Колумбия

Калният вулкан

Между Картагена и Баранкия, градът на Шакира, се намира една природна аномалия – 20 метров кален вулкан, в кратера на който се „къпят“ посетителите.
Пътуването ни дотам не мина без премеждия. Първо, единствените желаещи след дълго убеждаване се оказахме аз и Мено, стажант от Холандия. Автогарата на Картагена се намира на края на града … лесно обяснимо защо, при положени, че да се стигне дотам с такси отнема около 40-50 минути извън пиков час. Съответно след дълго питане, открихме нашия автобус:

Оказа се, че с него може да стигнем почти до вулкана за 2 часа, през единия от които се изваля голям порой. А нашият рейс не беше от най-непромокаемите. От точката, където ни остави, до вулкана ни разделяха 5 километра. За наше щастие в Латинска Америка съществува нещо, наречено мототакси. За 3000 песос (по-малко от два лева) се возиш на мотор, вятъра продухва каската ти, а междувременно се чудиш колко опитен е шофьора. Но пък на мен ми беше изключително забавно и колоритно.
Самият вулкан представлява една кална кална дупка. Теоретично погледнато има връзка с гниенето на утаената растителност в близката лагуна и някакви вулканични процеси. За научно заинтересованите – тук . Смята се, че калта притежава лековити свойства и прочиства кожата. Пред вулкана първо впечатляват оклепани персони, разхождащи се наоколо, загатващи за традициите на някое почти изчезнало амазонско племе негри. Съблекалните представляват две паянтови дървени кабинки, а туристите след като се преоблекат в подобаващи дрехи за потапяне, се изкачват в издълбани в калта стъпала.
Усещането е уникално. Калта е плътна, много по-плътна от водата и позволява да не потъваш. Аз лично не усетих да има дъно. В дупката се говориха всякакви езици, като чужденците, подобно на нас, са най-много сред прасетата, които имат желание да се оклепат. Трудно е да различиш кой откъде е, когато не виждаш нищо освен сивота. Препоръката беше да не ти влиза кал в очите и ушите, но имаше и хора, които се потапяха целите.
След излизането от вулкана, внимавайки да не се изпързаляме и паднем по стълбите (често срещано явление), имахме възможност да се изкъпем в близката лагуна. Всъщност нямахме друг избор. Водата там е топла, а дъното е тинесто и човек не може да излезе изключително чист от нея. След опеделен час, хората някакси изчезнаха и побързахме да не се окаже, че няма транспорт наобратно. За щастие, нашите мототаксита ни чакаха, както се бяхме уговорили.
С Мено решихме да не пътуваме отново с автобуса, с който дойдохме. Оказа се, че той върви по изключително заобиколен път, докато близо до вулкана минава карибската магистрала. След спирането на няколко автобуса, все пълни, имахме късмет да открием сезона на стопа и да се приберем без пари.