close
Най-голямата забележителност в областта е пустинята и Cabo de la vella (Полуостровът на свещта). Мястото е изключително красиво, населявани от местните „индиянци“, научени да живеят без вода и с много лишения от съвременния свят. На път за там се минава по черен път през кактусова гора. Агенцията, уреждаща пътуването, ни беше осигурила джип и шофьор-гид.
По пътя засякохме няколко човека, придвижващи се с колело. Въпреки ранният час, вече се усещаше жегата извън колата.
Трудно е да се каже, че карахме по път. Накъдето и да се обърнеш, нямаше нищо, освен твърдата почва, образуваща пустинята. Нашият гид ни обясни, че на тук не се спира, тъй като ако кола остане на едно място продължително време, прегрява и не може да не запали, докато като се движи, се охлажда от въздушните струи.
Местното население се прехранва от идващите туристи и от плетенето на специфичните тук чанти. Пристигайки в селцето, бяхме заобградени от деца и техни баби, които ни показваха техните произведения и се пазаряха за цените. В последствие се оказа, че същите неща са по-евтини на пазара в Риоача.
Името на мястото се дължи на това, че идвайки испанците били заслепени от неговата белота и го нарекли „Полуострова на свещта“. В момента там е построен фар, захранван от слънчева батерия и статуйка, пазеща моряците от нещастия.

Наоколо бяхме заобградени от пърхащи насекоми, приличащи на скакалци, но с големина на малка птичка.

Следващата снимка не мога да я пропусна. Някакси обобщава пустинните гледки от целия ден.
Колумбия пустиняНаблизко ни беше показан един плаж, на който се изкъпахме и разхладихме. Водата в Карибско море е значително по-солена от тази в Черно море и не е приятна за очите, ако човек не носи очила.
Наблизко се намира и една интересна аномалия – извор на прясна вода, от която пият животните наоколо. По някакъв странен подпочвен начин тя идва от близките планини и стига до центъра на пустинята.
Към края на деня се отправихме към Майкао ( Maicao )- градче, намиращо се на 15 минути от границата с Венецуела. Като на всяка граница, далаверата е голяма. От Венецуела се внася бензин, тъй като там рафинериите са национализирани и цената на един галон (3.7 литра) след контрабандата е към 1.5 лева. Нормалната цена тук е към 6 лв. Това ми даде повод за размисъл какъв е смисълът петролните кладенци да бъдат частни и жителите на държавите износителки на петрол, каквато е и Колумбия, да плащат световната цена на бензина.
Майкао освен с магазините за евтин алкохол и парфюми, се гордее и с неговата джамия, най-голямата, ако не и единствена в Колумбия.
Tags : Колумбияпустинята Гуахира
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!