X
    Категории: Колумбия

La Guajira – част 3 – пустинята

Най-голямата забележителност в областта е пустинята и Cabo de la vella (Полуостровът на свещта). Мястото е изключително красиво, населявани от местните „индиянци“, научени да живеят без вода и с много лишения от съвременния свят. На път за там се минава по черен път през кактусова гора. Агенцията, уреждаща пътуването, ни беше осигурила джип и шофьор-гид.
По пътя засякохме няколко човека, придвижващи се с колело. Въпреки ранният час, вече се усещаше жегата извън колата.

Трудно е да се каже, че карахме по път. Накъдето и да се обърнеш, нямаше нищо, освен твърдата почва, образуваща пустинята. Нашият гид ни обясни, че на тук не се спира, тъй като ако кола остане на едно място продължително време, прегрява и не може да не запали, докато като се движи, се охлажда от въздушните струи.
Местното население се прехранва от идващите туристи и от плетенето на специфичните тук чанти. Пристигайки в селцето, бяхме заобградени от деца и техни баби, които ни показваха техните произведения и се пазаряха за цените. В последствие се оказа, че същите неща са по-евтини на пазара в Риоача.
Името на мястото се дължи на това, че идвайки испанците били заслепени от неговата белота и го нарекли „Полуострова на свещта“. В момента там е построен фар, захранван от слънчева батерия и статуйка, пазеща моряците от нещастия.

Наоколо бяхме заобградени от пърхащи насекоми, приличащи на скакалци, но с големина на малка птичка.

Следващата снимка не мога да я пропусна. Някакси обобщава пустинните гледки от целия ден.
Наблизко ни беше показан един плаж, на който се изкъпахме и разхладихме. Водата в Карибско море е значително по-солена от тази в Черно море и не е приятна за очите, ако човек не носи очила.
Наблизко се намира и една интересна аномалия – извор на прясна вода, от която пият животните наоколо. По някакъв странен подпочвен начин тя идва от близките планини и стига до центъра на пустинята.

Към края на деня се отправихме към Майкао ( Maicao )- градче, намиращо се на 15 минути от границата с Венецуела. Като на всяка граница, далаверата е голяма. От Венецуела се внася бензин, тъй като там рафинериите са национализирани и цената на един галон (3.7 литра) след контрабандата е към 1.5 лева. Нормалната цена тук е към 6 лв. Това ми даде повод за размисъл какъв е смисълът петролните кладенци да бъдат частни и жителите на държавите износителки на петрол, каквато е и Колумбия, да плащат световната цена на бензина.
Майкао освен с магазините за евтин алкохол и парфюми, се гордее и с неговата джамия, най-голямата, ако не и единствена в Колумбия.