X
    Категории: Колумбия

Сан Педро – едно гробище по пълнолуние

Колко от вас могат да кажат, че са били в гробище по време на пълнолуние? Преди бих се притеснил ако някой се похвали с такова преживяване. Но вече и аз съм в този списък.
Веднъж на два месеца, когато луната е пълна, администрацията на най-старото запазено гробище в Меделин – Сан Педро, организира тур през нощта, за да запознае посетителите с живота и смъртта на своите обитатели. Историята на това място е тясно свързана и отразява тази на целия град, на неговите велики моменти и падения.
Гробището е създадено през 1842 година – в началото на колонизацията на областта Антиокия, когато тук са живели около 9 хиляди човека. Съществувало е само едно гробище, което е било прекалено малко за целта. Жителите на областта още от тогава се славели с работливост и находчивост в търговията. Няколко богати фамилии се обединили и купили земя с цел да обособи място за техните починали роднини. Това място е било „екслузивно“ само за тях.
Тук са погребани няколко от президентите на републиката, сред които е и Педро Нел Оспина, по време на чието управление Колумбия губи Панама.

Наблизко е и гробът на сина на бизнесмена, който е донесъл първата кола в Меделин. По време на колонизацията, най-близката точка с добър транспорт е била плавателната река Магдалена. От корабът до Меделин не е имало пътища и и е било необходимо да пренесат колата върху коне.

По това време не е имало изградена погребална традиция и всички мавзолеи са заемали различни елементи от гръцките, египетските и римски гробници.

С времето ексклузивността на гробището се е изгубила и то се е разрастнало. Както бях споменавал в една от първите ми статии, поради липсата на място, за разлика от православната, католическата църква позволява кремацията на телата. За това и гробовете са наслагани един върху друг по стените.

Гробовете са квадратни, като на тях често са накичени лепенки на любимия отбор ( обикновено бяло-зелените Атлетико Национал). Доколкото разбрах естествените цветя са са забранени или поне не са популярни. Въпреки че за мен е малко кичозно, навсякъде се поставени искуствени такива.

Последните 25 години, годините на насилието, мафиотите и наркотиците, също имат отражение тук. Това е мавзолеят на фамилията Кано, основала един от най-старите вестници в Колумбия – El Espectador. Един от наследниците на Фидел Кано – Гилермо Кано, в началото на нарковойната започва да пише статии против Пабло Ескобар и наркотиците. Шефът на Меделинския картел се дразни и нарежда убийството му. То се извършва на 17 декември 1986 година, пред офиса на вестника. Въпреки трагичният случай фамилията Кано продължава борбата си срещу Ескобар. По това време да бъдеш независим журналист е било изключително опасно – доказателство за това е, че ЮНЕСКО през 1997 год. наименува годишната си награда за свобода в паметна Гилермо Кано.
С това нападенията над вестника не престават. Три години по-късно кола бомба, изпратена от картела Меделин, избухва и разрушава част от сградата на El Espectador, докато няколко въоръжени мъже нахлуват и обствелват лятната фамилна къща на фамилията Кано, намираща се на островите Росарио.

Интересно е, че до гробовете на известни журналисти, умрели в името на свободата на словото, са положени и гробовете на мафиотите. Нашият гид ни разказа как в мавзолея на фамилията Муньоз Мускера, част от картела Меделин, в началото е свирила постоянно музика, идваща от едно радио, захранвано с батерии. Показателно за това как са изривени вижданията на различните страни от конфликта, е че на гробовете на убитите мафиоти не пише „екзекутирани“, а „пожертвани“.