close
Както бях писал преди, имах голямо желание да участвам в строителството на временен подслон в един от най-бедните квартали на Меделин. Най-накрая ми се отдаде възможност, организирана от „Un techo para mi pais“ – латиноамериканска организация, създадена в Чили преди 11 години и простираща се в момента в 14 държави като в Колумбия има представители в 9 града сред които и Меделин. Според една статистика, цитирана от Wikipedia, в Колумбия екстремната бедност достига до 45%. В такава обстановка е естествено да се развиват силови групировки, каквито са FARC-EP, ELN, EPL и други, които в замяна на човешката сила и саможертва, предлагат прехрана за семействата на войниците. Срещу това се бори, донякъде успешно, днешното правителство на Колумбия. Но докато няма достатъчно пари в икономиката, държавата не може да осигури подходящо образование, социални и здравни услуги на цялото си население. Тук се намесват организациите с идеална цел.
Някой скептик би попитал какво могат да направят няколко човека, строящи къщи и помагащи доброволно на не повече от 100 семейства в Меделин. Отговорът е, че дори да не може да се помогне на всички, животът на 100 семейства се променя към по-хубаво. И ако съществуват повече заинтересовани хора не само от собствените си проблеми, а и от проблемите на другите, всички бихме живяли по-щастливо.
И така, запретнали ръкави, с по един чук и ръкавици в джоба и с желание за работа, групичка около 30 човека се отправихме да построим 4 нови къщи.
Въпреки беднотията в квартала, той притежава чист планински въздух и един от най-красивите изгледи към долината на Меделин:
Процесът:
Сглобяемата къща, която се изгражда е с размери 3 на 6 метра, за което не е нужно теренът да е равен. В къщата има 1 заграждение, което разделя две така наречени стаи. 18 квадратни метра не са много, но качеството на живот в тях е значително по-добро от това в тенекиените колибки, които преобладават в квартала.
След разчистването на терена от камъни, се копаят дупки за дървените колове, които служат за основи. Височината на всеки кол се нивелира с най-високата точка от терена с помощта на един маркуч, пълен с вода и закона за скачените съдове. Интересно е да се отбележи, че момичетата в екипа бяха по-многобройни и дори вършеха тежка работа.
Поставянето на основите е най-тежката задача. Дървените колове е необходимо да се забият на точно определени места в земята на не по-малко от 30 сантиметра. В нея обаче често се срещат големи камъни , които ако не могат да бъдат извадени, трябва да бъдат пробити с наличните метални сечива.
Тъй като строителите огладняват, семейството готвеше манджи с ориз в кухнята:


Следващата стъпка е върху основите да се поставят и заковават три изградени плоскости, които служат за под.

бедност меделин колумбияСледват стените, при които главната задача е да съвпаднат точно една с друга. Тъй като всичко е дървено, с малко сила се изглаждат неточностите.

За финал – вечерта на втория ден дойде реда на покрива. Тенекиените покриви по време на дъждовете трополят ужасно силно. Отделно повечето ламарини в квартала са закрепени с няколко камъка на мястото си и при по-силен вятър хвръкват. Когато се използват плоскостите, тези проблеми не съществуват.
Малко за семейството:
В сегашната къща живеят 8 човека – мъж и жена с 4 деца, сестрата на жената и нейното бебе. Тя е без съпруг, което е често срещано тук. През деня възрастните са на работа, докато децата са на училище. Макар по-големите синове да ходят на училище, след часовете те са сами и се грижат за своите братя и сестри. Порастват и квартала не е най-безопасното място за тях. Майка им, нормално, се притеснява да не попаднат в лоша компания, да не се забъркат с наркотици.
По време на строежа децата, малко поопърпани, щъкаха навсякъде щастливи, че се случва нещо интересно.
За финал, след поставянето на последната плоскост от покрива, макар и изморени, всички бяхме усмихнати и готови за снимки.

Tags : Un techo para mi paisКолумбияМеделин
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!