X
    Категории: Колумбия

Покрив за моята страна II

Както бях писал преди, имах голямо желание да участвам в строителството на временен подслон в един от най-бедните квартали на Меделин. Най-накрая ми се отдаде възможност, организирана от „Un techo para mi pais“ – латиноамериканска организация, създадена в Чили преди 11 години и простираща се в момента в 14 държави като в Колумбия има представители в 9 града сред които и Меделин. Според една статистика, цитирана от Wikipedia, в Колумбия екстремната бедност достига до 45%. В такава обстановка е естествено да се развиват силови групировки, каквито са FARC-EP, ELN, EPL и други, които в замяна на човешката сила и саможертва, предлагат прехрана за семействата на войниците. Срещу това се бори, донякъде успешно, днешното правителство на Колумбия. Но докато няма достатъчно пари в икономиката, държавата не може да осигури подходящо образование, социални и здравни услуги на цялото си население. Тук се намесват организациите с идеална цел.
Някой скептик би попитал какво могат да направят няколко човека, строящи къщи и помагащи доброволно на не повече от 100 семейства в Меделин. Отговорът е, че дори да не може да се помогне на всички, животът на 100 семейства се променя към по-хубаво. И ако съществуват повече заинтересовани хора не само от собствените си проблеми, а и от проблемите на другите, всички бихме живяли по-щастливо.
И така, запретнали ръкави, с по един чук и ръкавици в джоба и с желание за работа, групичка около 30 човека се отправихме да построим 4 нови къщи.
Въпреки беднотията в квартала, той притежава чист планински въздух и един от най-красивите изгледи към долината на Меделин:
Процесът:
Сглобяемата къща, която се изгражда е с размери 3 на 6 метра, за което не е нужно теренът да е равен. В къщата има 1 заграждение, което разделя две така наречени стаи. 18 квадратни метра не са много, но качеството на живот в тях е значително по-добро от това в тенекиените колибки, които преобладават в квартала.
След разчистването на терена от камъни, се копаят дупки за дървените колове, които служат за основи. Височината на всеки кол се нивелира с най-високата точка от терена с помощта на един маркуч, пълен с вода и закона за скачените съдове. Интересно е да се отбележи, че момичетата в екипа бяха по-многобройни и дори вършеха тежка работа.
Поставянето на основите е най-тежката задача. Дървените колове е необходимо да се забият на точно определени места в земята на не по-малко от 30 сантиметра. В нея обаче често се срещат големи камъни , които ако не могат да бъдат извадени, трябва да бъдат пробити с наличните метални сечива.

Тъй като строителите огладняват, семейството готвеше манджи с ориз в кухнята:


Следващата стъпка е върху основите да се поставят и заковават три изградени плоскости, които служат за под.

Следват стените, при които главната задача е да съвпаднат точно една с друга. Тъй като всичко е дървено, с малко сила се изглаждат неточностите.

За финал – вечерта на втория ден дойде реда на покрива. Тенекиените покриви по време на дъждовете трополят ужасно силно. Отделно повечето ламарини в квартала са закрепени с няколко камъка на мястото си и при по-силен вятър хвръкват. Когато се използват плоскостите, тези проблеми не съществуват.
Малко за семейството:
В сегашната къща живеят 8 човека – мъж и жена с 4 деца, сестрата на жената и нейното бебе. Тя е без съпруг, което е често срещано тук. През деня възрастните са на работа, докато децата са на училище. Макар по-големите синове да ходят на училище, след часовете те са сами и се грижат за своите братя и сестри. Порастват и квартала не е най-безопасното място за тях. Майка им, нормално, се притеснява да не попаднат в лоша компания, да не се забъркат с наркотици.
По време на строежа децата, малко поопърпани, щъкаха навсякъде щастливи, че се случва нещо интересно.
За финал, след поставянето на последната плоскост от покрива, макар и изморени, всички бяхме усмихнати и готови за снимки.