Саленто и Санта Роса

В последните дни от нашата обиколка миналата седмица имах възможността да посетя няколко райски места в района на Перейра и Армения. Първото място е градчето Саленто. Граничещо с Националният парк Los Nevados, то е едно живописно кътче, което отговаря напълно на правилата, описани в предишна статия.

Много от местните хора се изхранват от туризмa. Един от традиионни спортове е ездата на коне. Това е и причината няколко човека да ни предложат това "удоволствие" и накрая да се съгласим.
На мен ми се случи за първи път - в началото чувството е странно, но като човек свикне с потръскването и с мисълта, че може и да падне, става забавно.

Между другото искам да отбележа, че Симон Боливар също е яздил бял кон. Всякакви съвпадения да се смятат за случайни.

Разходката се състоя от преминаване по стръмни и забутани пътеки, но и се октриха и пейзажи като този:

След като се тръскахме повече от 1 час и преживях странното разкрачено ходене на начинаещите след слизане от кон, посетихме Долината на Кокора (Valle de Cocora). Забележително за мен беше как на такова място, посещавано от много хора, е перфектно чисто. На път за резервата дори ни спря войник, за да може момичета от Саленто да ни запишат данните и да ни дадат торба за отпадъци. Преди известно време колумбийското правителство е взело мерки като първата стъпка е била екологичното образование на децата в училищата. Това дава наистина един видим ефект.
Долината Кокора е известна с извисяващите се колумбийски национални палми сера.

Това са дървета, които достигат 50-60 метра височина. Интересно е да се види как с пъти са по високи от другите дървета в гората Заради издръжливостта и височината на тези палми, понякога се използват и за поставяне на gsm антени в градовете като листата им естетически прикриват съоръженията.

Второто райско място, което беше последното за седмицата, се нарича Termales de Santa Rosa и представлява няколко басейна с гореща минерална вода и един страхотен водопад.

Причината, поради която бях изключително радостен от топлата вода е, че в Колумбия я смятат за нещо лошо. Има някакво вярване, че душ със студена вода е много полезен и калява. В Меделин има апартаменти без бойлери, а в тези в които има, се пускат в изключителни случаи. Дори в някой хотели няма постоянно вода за къпане. Започнах да свиквам с това, но чувството да киснеш няколко часа на такова място е незаменимо.

Когато на някой му омръзне топлата вода, е свободен да се изкъпе във водопада.

Сигурността в Колумбия, има ясно изражение - на всяко туристическо място, което би могло да представлява интерес за партизаните от FARC, са поставени няколко войници с автомати за охрана. По този начин сегапния президент Урибе не остава много надежда за успешни нападения на бунтовниците срещу мирното население. Тъй като реално войниците нямат много работа, са много разговорливи.

Разбира се, тяхното присъствие на никой не му пречи, особено на децата:



За любопитните да видят повече снимки от описаните до момента места в Колумбия, нека натиснат тук.

Паркът на кафето

Националният парк на кафето е забележително място. В областта, която се слави в цял свят със своята продукция, той съчетава увеселителния парк с историята за това как се е произвеждало и как се произвежда в момента кафето. Главното средство за преджижване в него е лифт, който дава страхотна видимост на пейзажа.

Тъй като влаковете отдавна не се използват в Колумбия като средство за предвижване, поради трудния терен, те са един вид атракция. Това е и една от причините да са толкова популярни в увеселителния парк.

В увеселителния парк има и rollercoaster. Благодарение на делничния ден, в който посетихме парка, опашката не беше отчайващо голяма и имахме възможност да се качим на него

Въпреки че отдалече не изглежда нещо особено, усещането на ускорението и на писъците на околните е страхотно.

Та ето го и времето за основното нещо, което научих в този парк.

Как се създава качествено кафе?

Истинския цвят на узрелите плодове на кафените храсти е червен.

За да се стигне до този стадий, за да покълне храста са му необходими около 45 дни. Малкото храстче се пресажда 15 дни след покълването на полето. От 16 до 24 месеца му отнемат да роди първите си плодове.

Една от тайните на колумбийското кафе е това, че за да бъде качествено, то трябва да расте на сянка. Обикновено между кафените храсти се насаждат бананови дървета, които я създават, катто същевременно се използват плодовете на тези дървета.

Друга особеност, специфична за Колумбия, е и ръчното бране на узрелите плодове. Тъй като в съседните държави се използват машини, не може да се гарантира, че само червените плодове ще бъдат избрани, от което страда и качеството.

Поради типичния постоянно топъл климат за региона, храстите дават два пъти в годината реколта.

След беритба, обвивката на пловобете се маха, зърната се измиват и слагат за сушене. От обвивката след ферментация се прави специфично за региона сладникаво вино с вкус на кафе.

Има два начина на сушене. Единия е естествени, използван от малките ферми, в оранжерия или на слънце.

Втория е механичен – чрез машина, използваща горещ въздух за 24 часа. Преди за промишлени цели се е използвал природния газ, който е развалял качеството, но сега е забранен.

Последната стъпка е изпичането на кафето от специализираната за това машина. След този процес, кафето придобива своя цвят, мирис и вкусови характеристики.

Картелирането на производителите на кафе последните няколко години, е довело до обща и силна политика на световния пазар. До миналата година е било позволено колумбийското кафе да бъде смесвано с различни сортове. От септември месец това е забранено и в Европа се продава 100% колумбийско кафе. Отделно за да бъде развивана марката е създадена и световната верига кафенета “Хуан Балдез” с цел да бъде конкурирана американската верига "Старбъкс".

След изпълнения с преживявания ден, ето и една снимка на залеза на слънцето.

Едно обикновено село

Еко хотелът, в който се състоя конференцията на АИЕСЕК се намира близо до едно от типичните колониални села, каквито са повече от 50% от малките населени места в Колумбия. Как са устроени?
Когато колонизаторите са дошли, първата им работа е била да построят църква, в центъра на селото. Все още това обикновенно е една от най-внушителните сгради там.



До църквата обикновенно има кръчма, а площада на който са разположени е изпълнен с цветя и типичните, символизиращи Колумбия, палми.



Площадът е център за социални контакти и за това е и едно от най-оживените места през деня.



Всяко селище, независимо колко е голямо, задължително има паметник на Симон Боливар. За незапознатите, Симон Боливар е най-значителната личност в кратката история на Латинска Америка. Роден в богато семейство, той отива да учи в Испания, където се жени, но жена му почива и той се връща в Америка. Таксите, робството и монополът в търговията стигат своята кулминация. По същото време Наполеон слага своя брат на трона на Испания, но колониите отказват да признаят новия монарх и една по една обявяват независимост. През 1812 година, Симон Боливар, станал герой на независимоста, печели много битки срещу испанските войски. Неговата мечта е да обедини цялата Южна Америка в една страна - Велика Колумбия (Gran Colombia). Това става след последната битка на 7 август, 1819, обявявайки независимост на целия регион.
След този период, Симон Боливар е избран за президент, но не успява да се справи с различните политически фракции в толкова голяма територия и скоро Велика Колумбия се разпада на днешните Венецуела, Еквадор и Колумбия. Героят на независимостта е изхвърлен от политиката и умира самотен, отхвърлен и безпаричен.
Другата промяна в териториалната цялост на страната става след гражданска война, от която САЩ се възползват и помагат на тогавашната провинция Панама да се откъсне през 1903 год.



Около площада се намират кметството, полицията, малки магазинчета, представителства на враждуващите гсм оператори. Интересно е да се отбележи, че поради планинския терен и цената, разпространеността на мобилните телефони е значително по-голяма от стационарните такива. Правителството е инвестирало много пари за да няма откъснато от комуникация място в страната.
На центъра обикновенно има сграда музей или театър, където е културния център на градчето.



Тези места съществуват някакси в безвремието. Старите игри от бабините години като "сапо" все още се играят. Идеята на тази игра е от определено място да се хвърлят метални рингове, а целта е да се уцели дупка в кутията, която дава възможно най-много точки.



Шахът е на почит като редовно се организират турнири.





Културният център донякъде прилича на пенсионерските клубове, повечето от които в България отдавна са закрити.




В такова селище никъде не може да се срещне стреса на съвременния живот. По стар обичай хората ходят в центъра на улицата и се отместват пред колите само ако е абсолютно наложително.



Наблизо се намира и селското училище. Поради политиката в Колумбия за развитие на високите технологии, всяко училище е снабдено с компютърна зала с интернет, където децата могат да се обучават.



Тъй като се намираме в района на кафето, навсякъде наоколо бяхме заобгрдени с кафеени плантации.



Страхотния ми гид в околността, Мануел, ни заведе в една типична къща, близко до селото, в чийто двор се отглежда кафе. Хората бяха напълно непознати, но страшно се зарадваха, когато ги помолихме да разгледаме.




Невероятно любезни и гостоприемни, като разбраха, че бих желал да опитам домашните им мандарини, хората опънаха стълбата и от дървото набраха половин чувал мандарини, който ни подариха.

Следващата спирка от обиколката се получи при преминаването ни покрай едно игрище по "техо" в селото.



Техо е стара местна игра, която се състои от пиене на бира и хрърляне на метално гюле.



Целта е да се улучат две листчета, пълни с избухлив прах (като нашите миниумки), поставени в глина на 20тина метра от човека. Местните владееха забележително това изкуство. Аз лично бих се замислил дали бих стоял на 1-2 метра от целта, а те имаха странно доверие в съотборниците си и го правиха.
Целта на играта е след хвърляне на металното гюле, да бъде оцелено листче то и то да избухне. Ако никой не постигне целта, се дава точка за най-близко попадение.




Цялото игрище е направено така, че да има възможно на най-близко разстояние удобна поставка за много бири. Всъщност останах с впечатлението, че бирите са значително по важни от гюлето.




Интересно нещо, което разказаха местните, беше това че общината била решила да закрие игрището, но хората веднага се събрали, направили подписка и в момента мястото принадлежи на националната организация по техо. Гражданско общество...
Отново всички бяха страшно отзивчиви и ни отстъпиха една писта да се посмеят над нашите способности да играем техо. Всъщност аз веднъж почти оцелих мястото с глината, което си е постижение :)


Последната забележителност на селото, с която се гордее, е гробището, признато преди двадесетина години като национален културен паметник.



Поради нарастващата липса на гробни места, католическата църква си затваря очите и е приела като нормално кремацията на телата на мъртвите. За това и повечето гробове се намират във вертикално положение.



Мястото е много добре поддържано, със зелените и подрязани поляни и могили.



След конференцията се отправихме към Парка на Кафето...

АИЕСЕК Leadership Conference в Перейра

Извинявам се за моето продължително неписане. В момента в Колумбия се чества Светата седмица покрай католическия Великден и имах повече време за пътешествие.
Почивката започна с Leadership Development конференция в Перейра. Едно от страхотните неща в АИЕСЕК е организирането на много обучения и общи конференции, където присъстват семинари за лидерство, развитие на различни личностни качества, които те карат да се замислиш върху своч начин на поведение. Докато много хора не вярват в тези т.нар. меки форми на обучение, аз съм с две ръце за тях.
Първия ден се проведе в Техническия Университет на Перейра. От обстановката, която видях, останах с впечатление, че е хубаво място за обучение. Повечето университети в Колумбия са в "кампуси" от няколко сгради, като за разлика от нашите, обръщат голямо внимание на външния вид и градинките.

Съответно както цветята, така и усмихнатите момичета са навсякъде.



Първия ден премина в залата на университета, където имаше няколко гост презентатора. Човек от Моторола, като официален спонсор, разказваше колко много са допринесли за света, като малко се долавяше тъгата му, че в момента са в такъв спад.
Организацията АИЕСЕК е съставена от много локални секции, които учавстват като групички в конференциите. Всяка локална секция си има своя култура, танци, викове и песни, като се конкурира с останалите. Това е и причината, поради която на шега се наричаме аиСЕКТА. За един външен човек е много шокиращо да наблюдава подобни събития за първи път... но после се свиква и става много забавно :) А и работи перфектно срещу приспиващото действие на някои лектори.
Аз обикновенно се крия в най-задната линия, но не винаги това проработва ...



След края на "работния ден" се събрахме в едно рейсче, отправяйки се към еко-хотел в гората над Перейра.

Хотелът се оказа райско местенце. Все още не съм привикнал с вида на всичките цветя и палми наоколо, а и след леко студените хотели, в които се провеждат събитията в България (АИЕСЕК България, засрамете се) направо не очаквах това.

Животните играха основна роля в конференцията, като се мотаха навсякъде, а пауните пискаха постоянно по един страшно специфичен начин.

Една от грешките в обикновенните конференции е да слагат много храна по време на обяд и след това всички следобед да заспиват. Не и при АИЕСЕК ... порците са леко мънички и всеки зов за помощ от страна на момиче се приветсвта.

Един от най-емоционалните моменти на това събитие беше историята на един мотивиращ говорител, японец от Колумбия. Разказа как всъщност не всички японци знаят карате, как колумбийците, въпреки че света им е обърнал гръб, всъщност не трябва  да се предадват лесно. Описа няколко страхотни истории за човешката способност да се справя с всичко, ако е твърдо решен и мотивиран. В последните моменти на речта му, пред огън, символично изкаряйки листчета хартия, голяма част от хората имаха сълзи на очите си. Петер, стажант от Словакия, отбеляза искрено, че за първи път вижда хора, които да плачат за държавата си.

Един от девизите на АИЕСЕК е "Work hard, party harder" и по традиция в целия свят партитата са на ниво. Конферентните дни обикновенно започват в 8 сутринта, завършват в 10 вечерта, а после фиеста до 2-3 часа. Режимът определено е уморителен, но си струва. А в Колумбия всички са готови да помогнат в обучението на един чужденец в латино танците.

Едно от специфичните неща за АИЕСЕК, което смятам за много полезно и приятно е, че накрая на конференцията всеки си има "sugar cube" или захарно кубче. В него може да пуснеш послание до някой, който ти е направил впечатление.