El Peñol

Ел Пеньол е една от интересните забележителности, намираща се на два часа път от Меделин. Транспортът се обслужва от малки автобуси, които работят като междуградски маршрутки.

Тъй като скалата, наречена Ел Пеньол се намира на 6-7 километра от едноименното градче, се ползват услугите на джипове, които извозват хората до близките села. Изключително колоритни, особено с това, че побират всички желаещи да се качат в тях. Ако служайно няма място, хората се качват на стъпалото на багажника и пътуват отвън.

Виждайки, че сме туристи, (аз с фотоапарат и американка до мен ...), се опитаха да ни накарат да се кача отново на кон. Устояхме на десетината предложения и разбихме надеждата в очите на местните.



А ето това представлява Piedra de El Penol - монолитна скала, за която се носят легенди, тъй като няма подобна друга в околността. Някои местни хора дори вярват, че е паднал метеорит.



През 1954 година е построено стълбището, което изглежда като некадърно направен шев в скалата. Самата тя е висока 200 метра.



А самото стълбище се състои от 649 стъпала ... на всичкото отгоре за това "удоволствие" се плаща такса от всеки пожелал да се качи ...



Разбира се, веднъж излъган, няма човек, който да се откаже. Финиширалите са възнаградени от доста внувителна гледка на заобикалящите скалата язовир и планини. На върха се продават и типичните сувенири тук. Хората, работещи горе, наистина трябва да обичат работата си, за да изкачват височината всеки ден.

Ето и обзор на гледката.

Освен от гледката, туристите сме зарадвани и от построената къща с кафене отгоре.

Войници охраняват навсякъде района от възможността ФАРК да нападнат някой чужденец. Друг е въпроса, че специално тези май нямат опит в местността и повече се снимаха със скалата.

Любимото ми Рено 4, предлагащо транспорт до Гуатапе.

Ямииии

Новината на деня е, че има малки патенца в езерото на моя университет - ЕАФИТ. Много съм радостен!

Дори да остана без пари, благодарение на тези животинки няма да остана гладен!

Зоологическата градина

В Меделин има една малка зоологическа градина и чудейки се какво да видим, стажантите решихме да я погледнем. Малко странно се получи, тъй като ние отидохме да опознаем животните, а колумбийците ни заглеждаха като експонати. Хан и Блеър наистина не могат да останат незабелязани тук (особено с фотоапаратите).

От животните впечатление ми направиха крокодилите...

и огромната уста на хипопотама! Когато хипопотамите се скрият във водата, почти не могат да бъдат открити.

Има и специална палата, отделена с мрежа и посветена на пеперудите.

Разбира се заваля и подгизнахме, докато стигнем до метрото. Чак и розовите фламингота се измокриха.

санто доминго 2

Преди няколко седмици разказах за Санто Доминго де Савио. Скоро имах възможността да го посетя за повече време, тъй като не валеше дъжд. Тъй като беше уикенд, хора бяха плъзнали навсякъде.

Тук е много нормално да се продават плодове и сокове на улицата. А и са страшно вкусни. На снимката е показана машината, за изцеждане на захарно цвекло, за да се направи от него сладък сок, който е типичен за региона. В почти всички случай чаша сок или плодове струва около 70 стотинки (1000 песос).

Ямиии...

В Колумбия няма проблем с естествения прираст на населението. За разлика от Европа, тук преди 2-3 десетилетия е било нормално семейстата да имат над 4 деца. Сега 3 е нещо като стандарт. Рядкост са случаите с едно единствено дете в семейството. За това и в повечето случаи майките, въпреки че имат професия, се преквалифицират на домакини.

Чиба се наричат типичните за тук оцветени автобуси. Малките чиба автобусчета биват тикани от мъже за забавление на децата. Не му завиждам...

Имахме времето да се разходим по квартала до следващата спирка на лифта. Преди няколко години партизаните от FARC са се крили тук. Кварталът е построен без всякакъв градоустройствен план, което до този момент не бях осъзнал какво значи. Разстоянието между къщите в повечето случаи е до два метра, като пътеките не са перпендикулятни една на друга, а криволичат както е дошло. Страшно лесно е да се загубиш и да те оберат например. Аз си мислих, че като се тръгне надолу, може да се засече някоя улица и да се стигне до спирката. Добре, че беше една много любезна жена да ни прекара по пътя ...

Въпреки порутения вид, ми харесват различните цветове, които са обичайни за латинската култура. Създават настроение ;)

А църквата, както навсякъде тук, има подобаващо място.

Ботаническата градина

Или не чак толкова ботаническа, колкото ние си преставяме. Поради топлия климат и подобряването на инфраструктурата на града,скоро е изградена градина за отдих и почивка. Една странна структура посреща хората на входа.

От растенията, които се отличават от обичайните, срещани по улиците, са огромните кактуси.

Още не мога да се нарадвам колко големи палми има тук.

А тъй като си беше горещо, няма много деца, които да се страхуват да не се намокрят.

Както и някои от възрастните де...

Насионал Оле

Тъй като бях чувал легенди за мачовете в Латинска Америка, а по новините в България постоянно съобщават за ранени след мачове в различни градове тук, бях решил да се подготвя за заветната среща Атлетико Насионал (Medellin) и Аудакс Италиано (Чили). Купата е Либертадорес или американската шампионска лига.
Играта е за добро класиране в групата и евентуално продъжаване към финалите.
Подготовката ми трябваше да се състои в хвърляне на камъни от прозореца на апартамета и целене на случайни минувачи, представяйки си че са съдия или противникови играчи. За съжаление, нямах моралната подкрепа от феновете тук и тренировките са отложени за неопределено време.
Денят е 3 Април, мачът започва в 9.30. Малко преди това метрото беше цялото зелено.

Пред стадиона има опашки за влизане в Б сектор...



В Меделин има два местни отбора. Единият е Идепендиенте Меделин, а другият е Насионал. Насионал е по-обичан от публиката и е бил повече пъти шампион на Колумбия. Включително и веднъж (1989) носител на Либертадорес. И двата отбора играят на един и същи стадион, като си имат свои предпочитани страни. В случая страната на Насионал беше препълнена, докато в останалата част на стадиона нямаше много хора.

За сметка на това феновете там викаха за целия стадион. Особено когато след добра игра Насионал поведе с 1 гол.

И все пак очаквах повече от мача. Феновете не бяха толкова колоритни, колкото си ги представях, може би заради това, че мача не е толкова важен. Нямаше бомбички, факли или нещо по-атрактивно. Но все пак, аз като най-големия фен, не мога без тениска.

Насионал се отпуснаха и това доведе до крайния резултат от 1:1. За финал бяха и освиркани от публиката, поради слабата игра последните дни.
А в същото време полицията остана без работа ...

Ариба Меделин!

Фактът, че Меделин е заoбграден отвсякъде с планини, способства за едно нещо - повече купон за парапланеристите!!!
Въпрекия изливащият се почти всеки ден проливен дъжд ...



... екстремистите не се отказват лесно.
Меделин е известен като център на параглайдинга. Поради добрите условия тук съществува професията инструктор по парапланеризъм, тъй като през цялата година има хора, които желаят да полетят и не е предимно сезонно както при нас.
Инструкторите си чакат спокойно да дойде някой, за да го повозят.



Разбира се, след като този някой подпише, че носи цялата отговорност на свой гръб.



Усещането да се види града на километър под теб обаче си струва.



Определено е много по-различно от бънджи скоковете и парашутизма, при които превес взима адреналина в първия момент. Тук има време да се оглеждаш, а когато ти доскучае, винаги има възможност за екстремни маневри. А и може да се правят страхотни въздушни фотографии.



Инструкторът ми, с нетипичното първо име Маласки, разказа как сутрин понякога е възможно, благодарение на термиките, човек да се издигне над облаците. За съжаление нямахме този късмет ...



Спускането трая двадесетина минути като за това време имах възможността да се снимам и с главата надолу.



А децата на поляната сякаш се радваха на кацанията повече от самите кацащи.