Vive Colombia

Един интересен туристически клип за Колумбия:

Пабло Ескобар

Вчера бях на гроба на Пабло Ескобар - все още един от най-известните колумбиици (въпреки, че е убит в далечната 1993 година). В България Меделин е известен със своя картел, на чело на който е стоял Пабло. Ето и малко история за него:
Започва кариерата си като крадец на коли. Влиза в наркобизнеса след като убива дилъра, който му продава 14 килограма кокаин. След това подчинените на убития почват да работят за Пабло. Тъй като е безмилостен и жесток, не се спира пред нищо, за да разшири властта си. През 1982 година става депутат в парламента, чрез което печели имунитет и подпомага законово своя бизнес. Медиите обаче започват да пишат за него и той излиза от сцената и решава, че е по-лесно да подкупва политици, отколкото да се занимава с политика. Човекът е принципен - който не иска подкуп, бива убит ("plata o plomo"). Тъй като малко хора застават срещу него, неговата власт и богатство растат дотолкова, че през 1989 година е обявен за седмия по богатство човек в света (според "Форбс"). Страхува се единствено от екстрадиране в САЩ, тъй като там няма власт над политиците. За да я предотврати, неговата армия завзема върховния съд и застрелва повечето съдии, които я подкрепят екстрадирането и унищожава документите, необходими за това. Взривява с кола бомба и сградата на DAS (нещо като нашето вътрешно министерство), тъй като не му харесва тяхната политика. Кандидатите за президент по това време започват кампании с планове как биха се справили с проблема "Пабло". Съответно единия от тях е убит при една от изявите му, а в опит да бъде екзекутиран втория, е взривен пътнически самолет, при което загиват 120 невинни човека. В началото работи с бунтовниците-комунисти от ФАРК, но след като забогатява много, започват пререканията. Това е и причината Ескобар да е един от създателите на "паламилитариес" - армия, защитаваща интересите на богатите и воюваща с ФАРК. В един по-късен етап обявява война на правителството и дава награда за всеки убит полицай и животът в Меделин става ад, изпълнен с всекидневни атентати и престрелки.
Притежава изключително много имения, но едно се отличава повече - има собствен зоопарк с екзотични животни от всички краища на света. Пабло харчи много пари без особен стил. Но това е една от причините бедните хора да го обичат. Помага им със средства и подаръци, присъства на футболни мачове, строи игрища. Също така плаща и на местните, живеещи близо до неговите имения - за информация при евентуално нападение от полиция или от други враждебни групировки. За това Пабло е неуязвим. САЩ се дразнят, защото за много убийства и целия внос на кокаин в страната е виновен Меделинския картел. Пращат специалните сили да тренират колумбийската армия да се бори срещу него. Пабло усеща натиска и сключва договор с правителството - те променят конституцията и забраняват екстрадацията, а той се "предава" и живее в затвор, построен от него и за него в Енвигадо, на планинско било, от което се вижда целия Меделин. В неговия затвор охраната е назначена от него, има дискотека, както и затворникът излиза по барове и празненства когато пожелае. Контролира целия си бизнес, необезпокояват от никого. Залезът му започва, когато в затвора привиква двама от своите партньори и ги убива, тъй като крадели от него. Правителството иска да го премести в истински затвор, той отказва и излиза в нелегалност. Наркодилърите, работещи за неговите партньори стават негови врагове, тъй като не знаят дали те няма да са следващите убити. Създава се групировка, наречена "Los Pepes", които действат по отработените методи - екзекуция на всички близки до картела Меделин. Има слухове, че тази групировка е подкрепяна от правителството и от Американските специални части, използващи подобни техники. За Пабло става много опасно и започва да се движи само с по един бодигард с таксита. Неговото семейство е в опасност, правителството отказва възможността жена му и децата му да напуснат страната. С метода на треангулацията, докато говори по мобилен телефон със сина си, местонахождението на Пабло Ескобар е открито, заобиколен е отвсякъде и опитвайки се да избяга бива застрелян (каквато е била целта. Никой не желае той да бъде арестуван поради подкупната съдебна система). Датата е втори декември, 1993 година.

Бива погребан в гробището Montesacro в присъствието на хиляди негови поддръжници.

Тези и много други факти покрай живота на Пабло могат да бъдат видяни във филм на History Channel, разказващ историята му.
Тази година в Холивуд са запланувани два игрални филма - "Escobar", режисиран от Оливър Стоун и неговата конкуренция - "Killing Pablo".

Инженерен дизайн - ден 2

Малко се забавих с ден 2...
Втория ден е посветен на проекти, изискващи повече знания. Включени бяха електроуреди, както и превозни средства. За мое учудване проектирането на кафе машини е по-трудно от създаването на една кола например. Изисква се знание в електрониката и съответно частите, с които се работи са значително по-малки.

На първата снимка е автоматичен барман и дозатор за алкохол в рок барове ... Защо точно в рок баровете ли ? Защото един от студентите-проектанти свиреше на китара музика, която отдалече наподобява рок. Има два типа бутони - един, който селектира бутилката и втори, който избира дозата. (Бутилките бяха пълни с вода ... )

Тази машина сипва саке. Не знам как са успели да внесат алкохол в университета. По принцип е забранено и няма дори бира в кафенетата. В нито един университет тук. Културни разлики...

Това са две машини за правене на коктейли и шейкове. Тази вляво след като сипе напитката я поръсва със шоколадови пръчици.


В една от учебните години студентите създават превозно средство. Тъй като струва скъпо, те трябва да си намерят и спонсори, които да платят за частите. За щастие не е толкова трудно някоя фирма да плати за направата на кола. Най-малкото защото университета е частен и повечето от учащите имат пари.

Моят първенец е това бъги. Оръжията и войниците са истински! Не знам бащите на проектантите кои са, но определено така аранжирано вдъхва респект.

Електромобил за 1 човек...

Кораб на въздушна възглавница... дори беше тестван във фонтана около библиотеката. От време на време закъсва, но като цяло е впечатляващ.

Това колело се движи по една жица във въздуха.

Последната година студентите правят обширно изследване във ферми и създават продукт, който е от полза за работещите там. На снимката е имунизатор за животни:

Инженерен дизайн - ден 1

Университетът ЕАФИТ продължава да ме изненадва всеки ден. Днес, идвайки на работа, ме посрещнаха щандовете на специалността "Инженерен дизайн". Всяка година студентите създават различни продукти, които ги представят на края на семестъра (сега!). Първи курс пък, докато навлезнат в специалността си, са създали будки за продажба на хот дози и други храни. Днес те се занимаваха с готвене и продаване на ядене от направените от тях щандове.
Първият проект, който ме посрещна е държачка за списания.

Разбира се, всеки от участниците в проектите стои гордо до тях и с радост обяснява за какво служат.


А за някои неща това е жизнено необходимо. Например, за да разбереш, че това е уред за масаж, първо би преминал през какви ли не догадки.

Хаха, а това е уред за смесване и създаване на близалки.

Темата за физическото здраве и рехабилитация преобладава. Може би е зададена предварително, а може би е продиктувана от перфекционизма във външния вид.





Този ден предизвика интерес в много студенти. Щандовете бяха завидно пълни.

А ето го и моят приз за най-оригинална и яка идея. Водно колело. Ама истинско. Защото на някой хора им е омръзнало да карат обикновено колело и искат да осъществяват това действие в басейните си.

А сега за първи курс. Щандовете им бяха разнообразни и изпълнени с различни, предимно типичните за тук пържени неща. С радост разнообразих стандартния си обяд. А по принцип не съм толкова доверчив в способността на готвене на 18 годишните...

Тук са използвани доста оцветители (цветът не е преувеличен от фотоапарата ми), но въпреки извънземния цвят, нещата бяха вкусни.

А призът за най-вкусно нещо е за щанда на тези момичета - сладолед с гофрета и малко тропически плодове. Вярно, че не изглеждат като специалистки в правенето на гофрети, но външния вид греши.

Утре е ден за прокетите на по-горните курсове.

Покрив за моята страна

Една от големите нестопански организации в Латинска Америка е "Un techo para mi pais" или преведено на български "Покрив за моята страна". Програмата стартира през 1997 в Чили и поради успеха си се развива и в други латиноамерикански държави. Аз се включих в една разходка с меделинското подразделение, едно от 12-те в Колумбия. Задачата ни беше да се запознаем с хората от гетото, да се срещнем с тези, подкрепяни от организацията и да видим как се справят сега.
Гетата в Меделин се намират сравнително високо по планинските била, заобикалящи града. Въпреки, че живеят в беднотия, хората тук имат една от най-красивите гледки, като рано сутрин кварталът е обвит в облаци.

Срещнахме се с бедни хора в кварталното училище. Донякъде ми напомни на българските по надрасканите чинове.

Идеята на организацията е не само да построи безвъзмездно къщи за хората, а те след това да се оправят както знаят. Строенето им от доброволци се извършва в първата фаза от проекта. Къщите са дървени и служат като временно убежище, което не е предвидено да издържат повече от 7-8 години. Ето и две такава:

Хм, май е по-добре да започна с това какви са условията на живот в гетото. За разлика от Санто Доминго Савио, за което бях писал преди, тук постройките са дървени и паянтови. Кокошки се шматкат по улицата, а от къщите звучат силно различни хитови песни. Повечето от тях нямат под и са издигнати направо върху земята. А по билото на планината е наистина кално - с една такава червеникава кал, която се залепя усърдно за обувките (ако ги имаш).

А стълбовете за ток така ми приличат на тези в Столипиново ...

Целта на Techo е да накара местните хора да работят за своето излизане от гетото. Съответно съществуват много проблеми. Първият и най-голям е, че местните жители не искат да се трудят. Смятат, че им се полага безплатно жилище от държавата, защото Меделин скоро ще стане още по туристическа дестинация и на мястото на квартала ще бъде построен лифт за туристи. Организацията не строи къщите безплатно, а иска някаква инвестиция от жителите, която се равнява на около 150 лева (при реална цена на къчата към 1500 лв). Обосновката е ясна - ако не се потрудиш, няма да оцениш това, което получаваш. Отделно, целта не е да се построи нещо за постоянно, а само да се направи първата крачка към развитието на дадената фамилия. Втората е информационна помощ за семейството - студенти от различни университети и специалности помагат със здравни, правни, образователни и други съвети. Както и в намирането на по-добре платена работа. Този период продължава няколко години. Тук Techo не участва активно, а служи за връзка между семейството и другите организации. Третата стъпка е излизане извън гетото с помощта на кредит и закупуване на апартамент.
Дали от обезверяване, дали от мързел или от чакане на неволята, жителите в гетото не са много възхитени от тази програма. За това пък участниците в организацията са млади и много енергични - досущ като моите приятели от "Зелени Балкани", както и като много други неправителствени организации в България и по света.

А и определено не се плашат от кал и нацапване.

Ето и малко снимки на децата, отгледани на това място. Не всички имат добро възпитание, много страдат от недохранване, а не може да си позволиш да им купиш нещо от магазина, защото това би довело само до по-лошо.

Вярвам, че скоро ще имам възможност да кача снимки от процеса при строене на къща ;)