Капургана и Сапзуро

По план, на 8 часа път с автобус от Меделин до Турбо и на още 2 с моторна лодка от Турбо се намира едно от райските крайбрежни места на Атлантическия океан - плажовете около близките едно до друго селца Капургана (Capurganá) и Сапзуро (Sapzurro). За съжаление в Колумбия е почти невъзможно транспортът да не закъснее поради планинските пътища - докато пътувахме, заваля проливен дъжд и по едно време се оказахме в една колона от коли и автобуси, спрели пред свлачище. За да ни е още по гадно трябваше да чакаме булдозер 10 часа, за да разчисти калта и да продължим . Съответно и изпуснахме последната лодка, пътуваща този ден през залива до Сапзуро.

View Larger Map

И трябваше да спим в Турбо. На пръв поглед обикновен крайбрежен град, като се изключи това, че гетото е разположено около пристанището, водата там е черна (не искам да знам какви са и съставките и какво е довело до този цвят) и вони ужасно.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата - чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.

Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере. Туристическият сезон в Колумбия е декември и януари, а и тези места са извън стандартните маршрути за чужденците - дали поради конфликтния район или просто защото не са още толкова комерсиални ...

Поради липсата на междуградски пътища и сухоземна връзка до Панама, уличките тук са тесни и по тях се движат само каруцари, мотористи и велосипедисти. Пътният терминал е пристанището.

След като видяхме Капургана, решихме да отидем на още по-отдалечено от цивилизацията място - Сапзуро. Десет минути с моторница и се озовахме в селце, в което живеят около 500 човека.

Отделно от пясъка и морето, в джунглата се срещат и всякви видове цветя, палми, насекоми и птички. Наблизко се намират и няколко, в този момент почти пресъхнали, водопада.

Поради пълната липса на туристи, успяхме да наемем една къща на плажа.

На това място магазините и ресторантите затварят в 10 часа. След това няма алтернатива. Токът спираше на няколко пъти, като такъв нямаше от 12 до 6 сутринта. В днешно време е изключително рядко да намериш място, където да няма 24 часа ток и осветление. За това пък имаше пълнолуние.

Сапзуро е толкова малко, че дори няма място за коне и каруци.

За сметка на това плажовете са невероятни - пустинни, златисти, точно както някой може да си ги представи от снимките по списанията. Гмуркайки се във водата, човек може да види една друга природа - наситена с всякакви водни растения и различни видове пъстри рибки, които при нас се продават за аквариуми. За съжаление и в най-отдалеченото кътче и пред най-забутания плаж, в морето се срещат от време на време пластмасови опаковки и бутилки. Въпросът е как да обясниш на някой местен рибар да не замърсява, при положение, че идваш за няколко дни от големия град, с неговите удобства и лукс.

На едни от тези плажове е снимано скоро едно колумбийско реалити шоу като достъпът на участниците до пътеките и градчето е бил забранен.

Дори и в такова малко градче като Сапзуро, католическата църква е на най-централното място.

Сапзуро се намира на 30 минути пеша от Колумбийско-Панамската граница. За да се премине дори не са необходими документи за идентификация.
Историята на Панама накратко е следната - след разпадането на Велика Колумбия на няколко държави през 1830 год. - Еквадор, Венецуела, Колумбия, Панама е била част Колумбия. Времената обаче не са били стабилни, разразява се гражданска война,областта обявява независимост. С активната подкрепа на САЩ през 1846 год. Панама отново се присъединява към тогавашната Нова Гранада, днешна Колумбия. През 1902 година Теодор Рузвелт иска да продължи започнатият от французи панамски канал, но Богота не е съгласна с поставените и условия. САЩ, както и сега, не обича да преговаря и се намесва в териториалната цялост на държавата като подпомага обявяването на независимост през 1903 год.
По скорошна намеса от американската страна е военният преврат на съществуващата до 20 декември 1989 год. военна диктатура в Панама. 27 000 войници от САЩ навлизат и сменят тогавашния диктатор - Мануел Нориега, който не е удобен за тях.

На границата научих и друг интересен факт - много колумбийци, получили зелена карта от САЩ, казвайки че са политически или военни бежанци, заобикалят забраната да се връщат в страната си (все пак нали са бежанци) като пътуват до Панама и тук показват колумбийския си вместо американски паспорт.

От другата страна - в Панама се намира селцето Ла Миел (La miel - "Медът"). По телефоните кабинки се познава веднага, че се намираме в различна държава.

Един от екзотичните коктейли, които предлагат на плажовете се нарича Коко Локо (лудият кокос) - един пробит кокосов орех, в когото към кокосовото мляко е прибавен и някакъв вид алкохол.

Както е нормално за тропиците, дъждът идва изведнъж, извалява се за тридесет минути и слънцето грейва наново.

Поради близостта до екватора, тук дните и нощите са винаги почти равни - от 6 сутринта до 6 вечерта. Това е една от последните снимки на залез слънце, които успях да направя в съседната република. Бяха ни наплашили, че ако не се върнем до 6:30, ще си имаме проблеми с граничните власти и съответно бързахме да се приберем.

Feria de las flores 2008 - Орхидеи, птички и цветя

Последното събитие от ферията, на което бях свидетел, беше една изложба в ботаническата градина на Меделин. Там бяха изложени и наградени за красотата си стотици видове орхидеи, подредени в различни кътчета на залата. Всеки цветен ъгъл си имаше свой дизайнер. Навсякъде чуруликаха от клетките си и различни птичета.

От близко орхидеите са изключително нежни и красиви.


Забавно ми беше следното хрумване с обувки:

Освен тропически, имаше и пустинни цветя - привикнали към суровото слънце, но все пак забележителни.

Организаторите се бяха погрижили и за снимките на посетителите - имаше създадени профили на типичната колумбийска архитектура - с нейните пъстри окраски и наситени цветове, типични предмети...

... и шапки саксии :)

Fedia de las flores 2008 - Парадът на ретро колите

В един от последните дни на Ферията на цветята се проведе парад на ретро коли. За моя радост, след като преминат през целия град, колите завършват своята изложба в университета ЕАФИТ, точно срещу който живея. За това и мързеливата пресякох улицата и от една поляна се наслаждавах на гледката.

Като за държава, в която пътната система не е била и все още не е изключително добре развита, богати семейства притежават изключително стари коли. Къде ли са се фукали с тях... Първи в парада бяха няколко промоционални рекламни камиона,

...последвани от воени джипове от 30те, 40те и 50те години на миналия век. След това минаха ретро катафалки, линейки и няколко пожарни, оцелели от 1920-те години.

Всички участници от парада се бяха постарали да се облечат ретро, в стила на колите - някои спортно, други - много елегантно, а трети, като селяни с балите сено и куче в ремаркето.

Значително внимание събра свещеникът с червило на бузата и придружаващите го младоженци.

Какво е едно ретро парти без първия масово произвеждан автомобил в света - Форд Т. Колата, произведена през 1924 година, в САЩ тогава е струвала 300$. Ако се прибави инфлацията, в момента произведена, би се продавала за около 3400$! Добра сделка за автомобил по това време ...

Стига за колите, които едвам пърпорят. Ето и пример, че колумбийците са си падали и по спортни модели. От Богота беше пристигнал Форд Мустанг 1965 - първата генерация на една от най-успешните досега серии на Форд.

Американските коли са били на почит - два модела на Шевролет - Bel Air и Nomad.

Имаше модели на Мерцедес (най-старият от които видях да е от 1929 година), Фолцваген, Понтиак, други модели на Шевролет, но като най-представен беше Форд.

Feria de las flores 2008 - Венците от цветя

Въпреки името си, по време на Ферията на цветята само един ден е отделен за събитие, посветено изцяло на тях. От вечерта до ранните сутрешни часове, в едно селце близко до Меделин - San Helena (Света Елена), се изготвят венци, които на през деня участват на конкурс за красота. Всяка финка (ферма/вила, с малко по-различно значение от това, което на нас ни хрумва в първият момент) си има собствена традиция и хората, живеещи в нея, подготвят старателно своите произведения на изкуствата. Цяла нощ посетителите бяха посрещани гостоприемно.
Планинският път до Сан Елена в този ден беше затворен за коли. Позволени бяха само автобуси и мотори, а желаещите да стигнат до мястото бяха много. Ние чакахме около 2 часа на опашка, която продължаваше до 4 пресечки разстояние от спирката.

Стигайки до селото, моята представа за прекарването на нощта беше разбита. Първо беше значително по-студено от Меделин и второ - оказа се, че в Сан Елена къщите са разположени на значително разстояние една от друга по планинските хребети. Цялото събитие се оказа една дълга и уморителна разходка.
Венците, които участват са няколко вида - първият е традиционен и познат на нас, макар и по-голям.

Вторият вид е "модерен" и изобразява различни послания, като тазгодишното мото е свобода и мир.

А третия - рекламен, за който компании си плащат да бъдат изписани техните лога с помощта на цветята.

На следващия ден в центъра на Меделин, беше уникална гъчканица. Едвам си проправях път, за да успея да направя някоя снимка на парада. А той продължи повече от два часа. Ето и какво представляваше:

Стълпотворението беше невиждано от мен до този момент в Меделин.

Искам да спомена, че венците се носят няколко километра на гърба на селяните, направили ги. Понякога това са баби на по над 70 години, които се справят със задачата с голяма гордост.

Ето един друг тип по-малки букети от цветя.

Различните креативни произведения:


както и реклами на спонсорите:

В парада участват и обществените институции като полиция, пожарна, армия и други важни части от обществото.

Сред които дори и тези, на които дължим чистотата на града:

Учаснитите бяха над хиляда, откъдето последва и невъзможността да снимам всичко интересно.

Feria de las flores 2008 - Корида

Като в повечето страни, бивши колонии на Испания, бикоборството се смята за забавление. Предварително е трудно да се разбере какво представлява то, поради различните крайни мнения за и против него. За това реших да отида на една корида и да разбера сам.
Посрещна ме конструкцията, построена от гениалните колумбийски инженери. Изградена само от дърво за не повече от 2 седмици, тя може да се похвали с внувителната си двуетажна трибуна.

На първия етаж са подредени столове, отделени от арената с дървена ограда. Разделението между първия и втория етаж е дървен под. На пръв поглед всичко изглежда стабилно и перфектно, докато някой от горната трибуна не изпусне и разлее бирата си. Така се тренират бързите реакции на седящите долу и дали ще успеят да се отместят.

През цялото време, редувайки се, свирят три духови оркестъра, докато на сцената биват набирани смелчаци. Едно от изпитанията колко е интелигентен човек е дали би се напъхал във варела показан на снимката отдолу. Този варел е първото нещо, което бикът вижда и ядосано блъска, когато влезе. Малоумникът, който в случая влезе, после едва го пренесоха в несвяст извън арената.

Какво представлява коридата всъщност. Един бик се влиза разярен на арената и тръгва да гони всеки движещ се обект пред очите му. Както сигурно повечето знаете, бикът е далтонист и няма значение дали нещо е червено, стига да се движи. Около стотина човека правят всякакви глупости, за да докажат смелостта си, а когато бикът ги погне, се катерят по дъските на оградата. На всеки е позволено да влезе и да участва.

Ако някой бъде застигнат от бика, идва на помощ тореадор, размята плащ и отвлича вниманието на бика от жертвата, докато тя се измъкне. Понякога се налага хората да се провират и през най-тесните пролуки на оградата, за да избегнат яростта му. Цялото представление продължава 4-5 часа, през които се редуват през петнадесетина минути около 10 различни бика.

Един бик струва около 15 000 лева. Най-малкото поради тази икономическа причина биковете не биват убивани. За да ги ядосат повече обаче, се използват копия с къси върхове, забиващи се в кожата на животното и понякога оставащи да висят там. Не е опасно за живота му, но поне на мен не ми беше приятно да гледам. Струва ми се варварско.

Feria de las flores 2008 - Маршът на конете

Меделин е известен не само с наркодилърската си история, но и със своята Ферия на цветята. В продължение на 2 седмици се осъществяват над 300 прояви в града, като настроението от сутрин до късна нощ е празнично. От АИЕСЕК започнахме празненствата от четвъртък с Global Village, едно типично мултикултурно събитие, за което ще пиша скоро. Официално обаче фиестата стартира събота, 2 август с Кабалгата (Cabalgata), представляваща събор на няколко хиляди коне и техните ездачи от региона.

Яздейки по-улиците, биват наблюдавани от пиещите агуардиенте (нещо като мастика с 29% алкохол) и ром. Всъщност конете са само претекст целият град да се събере на едно място и да се напие. Всеки идва с неговите приятели, среща се със стари такива, завъзра нови запознанства. Времето преминава много бързо. Сред тълпата постоянно се промушват продавачите на бира, напитки, сандвичи, манго (със сол и лимон - започна страшно много да ми харесва).

По време на ферията на цветята няма ограничения във възрастовата група на празнуващите. Срещат се дори и баби, танцуващи по масите (или върху варел в случая).

Някои хора смятат Кабалгатата за мафиотски събор. Връзката с мафията са конете. За да се притежават ездатни коне, собствениците им имат в наличност голям финансов ресурс, който както и в България е спорно по какъв начин е придобит. Съответно имат и красиви гаджета или съпруги. А момичетата, които тук имат пари и се чудат какво да ги правят, инвестират в силикон. Оттук следва, че количеството на силиконови блондинки, яздещи коне е значително по-голямо от обикновеното.

Събитието се проведе върху затворена част от магистралата, минаваща през града. След себе си конете и хората оставиха невероятно количество боклуци и кафеникави субстанции. Впечатли ме невероятната скорост и експедитивност, с която всичко беше почистено и въведено в ред. Към шест часа пристигна гвардия от чистачи, придружавани от чисто нови почистващи машини.

След няколко опитни пръскания, хората усещаха накъде отиват нещата и разумно се отдръпваха надалече от party destroyer-ите.