Сан Педро - едно гробище по пълнолуние

Колко от вас могат да кажат, че са били в гробище по време на пълнолуние? Преди бих се притеснил ако някой се похвали с такова преживяване. Но вече и аз съм в този списък.

Веднъж на два месеца, когато луната е пълна, администрацията на най-старото запазено гробище в Меделин - Сан Педро, организира тур през нощта, за да запознае посетителите с живота и смъртта на своите обитатели. Историята на това място е тясно свързана и отразява тази на целия град, на неговите велики моменти и падения.
Гробището е създадено през 1842 година - в началото на колонизацията на областта Антиокия, когато тук са живели около 9 хиляди човека. Съществувало е само едно гробище, което е било прекалено малко за целта. Жителите на областта още от тогава се славели с работливост и находчивост в търговията. Няколко богати фамилии се обединили и купили земя с цел да обособи място за техните починали роднини. Това място е било "екслузивно" само за тях.
Тук са погребани няколко от президентите на републиката, сред които е и Педро Нел Оспина, по време на чието управление Колумбия губи Панама.

Наблизко е и гробът на сина на бизнесмена, който е донесъл първата кола в Меделин. По време на колонизацията, най-близката точка с добър транспорт е била плавателната река Магдалена. От корабът до Меделин не е имало пътища и и е било необходимо да пренесат колата върху коне.

По това време не е имало изградена погребална традиция и всички мавзолеи са заемали различни елементи от гръцките, египетските и римски гробници.

С времето ексклузивността на гробището се е изгубила и то се е разрастнало. Както бях споменавал в една от първите ми статии, поради липсата на място, за разлика от православната, католическата църква позволява кремацията на телата. За това и гробовете са наслагани един върху друг по стените.

Гробовете са квадратни, като на тях често са накичени лепенки на любимия отбор ( обикновено бяло-зелените Атлетико Национал). Доколкото разбрах естествените цветя са са забранени или поне не са популярни. Въпреки че за мен е малко кичозно, навсякъде се поставени искуствени такива.

Последните 25 години, годините на насилието, мафиотите и наркотиците, също имат отражение тук. Това е мавзолеят на фамилията Кано, основала един от най-старите вестници в Колумбия - El Espectador. Един от наследниците на Фидел Кано - Гилермо Кано, в началото на нарковойната започва да пише статии против Пабло Ескобар и наркотиците. Шефът на Меделинския картел се дразни и нарежда убийството му. То се извършва на 17 декември 1986 година, пред офиса на вестника. Въпреки трагичният случай фамилията Кано продължава борбата си срещу Ескобар. По това време да бъдеш независим журналист е било изключително опасно - доказателство за това е, че ЮНЕСКО през 1997 год. наименува годишната си награда за свобода в паметна Гилермо Кано.
С това нападенията над вестника не престават. Три години по-късно кола бомба, изпратена от картела Меделин, избухва и разрушава част от сградата на El Espectador, докато няколко въоръжени мъже нахлуват и обствелват лятната фамилна къща на фамилията Кано, намираща се на островите Росарио.

Интересно е, че до гробовете на известни журналисти, умрели в името на свободата на словото, са положени и гробовете на мафиотите. Нашият гид ни разказа как в мавзолея на фамилията Муньоз Мускера, част от картела Меделин, в началото е свирила постоянно музика, идваща от едно радио, захранвано с батерии. Показателно за това как са изривени вижданията на различните страни от конфликта, е че на гробовете на убитите мафиоти не пише "екзекутирани", а "пожертвани".

Покрив за моята страна II

Както бях писал преди, имах голямо желание да участвам в строителството на временен подслон в един от най-бедните квартали на Меделин. Най-накрая ми се отдаде възможност, организирана от "Un techo para mi pais" - латиноамериканска организация, създадена в Чили преди 11 години и простираща се в момента в 14 държави като в Колумбия има представители в 9 града сред които и Меделин. Според една статистика, цитирана от Wikipedia, в Колумбия екстремната бедност достига до 45%. В такава обстановка е естествено да се развиват силови групировки, каквито са FARC-EP, ELN, EPL и други, които в замяна на човешката сила и саможертва, предлагат прехрана за семействата на войниците. Срещу това се бори, донякъде успешно, днешното правителство на Колумбия. Но докато няма достатъчно пари в икономиката, държавата не може да осигури подходящо образование, социални и здравни услуги на цялото си население. Тук се намесват организациите с идеална цел.

Някой скептик би попитал какво могат да направят няколко човека, строящи къщи и помагащи доброволно на не повече от 100 семейства в Меделин. Отговорът е, че дори да не може да се помогне на всички, животът на 100 семейства се променя към по-хубаво. И ако съществуват повече заинтересовани хора не само от собствените си проблеми, а и от проблемите на другите, всички бихме живяли по-щастливо.
И така, запретнали ръкави, с по един чук и ръкавици в джоба и с желание за работа, групичка около 30 човека се отправихме да построим 4 нови къщи.

Въпреки беднотията в квартала, той притежава чист планински въздух и един от най-красивите изгледи към долината на Меделин:

Процесът:
Сглобяемата къща, която се изгражда е с размери 3 на 6 метра, за което не е нужно теренът да е равен. В къщата има 1 заграждение, което разделя две така наречени стаи. 18 квадратни метра не са много, но качеството на живот в тях е значително по-добро от това в тенекиените колибки, които преобладават в квартала.

След разчистването на терена от камъни, се копаят дупки за дървените колове, които служат за основи. Височината на всеки кол се нивелира с най-високата точка от терена с помощта на един маркуч, пълен с вода и закона за скачените съдове. Интересно е да се отбележи, че момичетата в екипа бяха по-многобройни и дори вършеха тежка работа.

Поставянето на основите е най-тежката задача. Дървените колове е необходимо да се забият на точно определени места в земята на не по-малко от 30 сантиметра. В нея обаче често се срещат големи камъни , които ако не могат да бъдат извадени, трябва да бъдат пробити с наличните метални сечива.

Тъй като строителите огладняват, семейството готвеше манджи с ориз в кухнята:


Следващата стъпка е върху основите да се поставят и заковават три изградени плоскости, които служат за под.

Следват стените, при които главната задача е да съвпаднат точно една с друга. Тъй като всичко е дървено, с малко сила се изглаждат неточностите.

За финал - вечерта на втория ден дойде реда на покрива. Тенекиените покриви по време на дъждовете трополят ужасно силно. Отделно повечето ламарини в квартала са закрепени с няколко камъка на мястото си и при по-силен вятър хвръкват. Когато се използват плоскостите, тези проблеми не съществуват.

Малко за семейството:
В сегашната къща живеят 8 човека - мъж и жена с 4 деца, сестрата на жената и нейното бебе. Тя е без съпруг, което е често срещано тук. През деня възрастните са на работа, докато децата са на училище. Макар по-големите синове да ходят на училище, след часовете те са сами и се грижат за своите братя и сестри. Порастват и квартала не е най-безопасното място за тях. Майка им, нормално, се притеснява да не попаднат в лоша компания, да не се забъркат с наркотици.

По време на строежа децата, малко поопърпани, щъкаха навсякъде щастливи, че се случва нещо интересно.

За финал, след поставянето на последната плоскост от покрива, макар и изморени, всички бяхме усмихнати и готови за снимки.