В 5:30 се събудих, схванат в автобуса, който се оказа, че пристига в моята дестинация - Пуно. Слънцето беше изгряло от няколко минути. Слизайки от рейса, почувствах сутрешния студ на тази височина - над 3800 метра.
На автогарата веднага ме заобиколиха агентите, предлагащи различни туристически обиколки и хотели. Те са толкова типични за Латинска Америка, че отдавна съм свикнал с тях. Примирих се с един от по-настоятелните и другите се отдръпнаха от колегиалност. След кратка консултация разбрах, че началният ми план да спа на остров в Титикака и да се върна на следващия ден с влака от 8 часа няма как да се осъществи. Човекът ми показа брошурите и ми обясни, че островът, на който се спи, е на 2 часа път от брега и няма как да стане. А тъй като нямам време и на следващия ден ще трябва да съм в Куско, защото по-следващата сутрин започва похода до Мачу Пикчу ... ех, ще трябва да се примира с една нощ в малкото Пуно. Платих капаро от 10 сола и се разбрахме да ме вземат от центъра за еднодневната обиколка.
Хванах едно такси, което ме закара до центъра. Оказа се много чаровно място – чисто и добре поддържано. Камбаната на централния храм заби 6 пъти, отбелязвайки точния час. Единствените хора на площада бяхме аз, групичка от 4 момчета, туристи като мен и двама лъскачи на обувки.
На автогарата веднага ме заобиколиха агентите, предлагащи различни туристически обиколки и хотели. Те са толкова типични за Латинска Америка, че отдавна съм свикнал с тях. Примирих се с един от по-настоятелните и другите се отдръпнаха от колегиалност. След кратка консултация разбрах, че началният ми план да спа на остров в Титикака и да се върна на следващия ден с влака от 8 часа няма как да се осъществи. Човекът ми показа брошурите и ми обясни, че островът, на който се спи, е на 2 часа път от брега и няма как да стане. А тъй като нямам време и на следващия ден ще трябва да съм в Куско, защото по-следващата сутрин започва похода до Мачу Пикчу ... ех, ще трябва да се примира с една нощ в малкото Пуно. Платих капаро от 10 сола и се разбрахме да ме вземат от центъра за еднодневната обиколка.
Хванах едно такси, което ме закара до центъра. Оказа се много чаровно място – чисто и добре поддържано. Камбаната на централния храм заби 6 пъти, отбелязвайки точния час. Единствените хора на площада бяхме аз, групичка от 4 момчета, туристи като мен и двама лъскачи на обувки.
Отстрани на центъра обаче стояха около 100 жени, облечени напълно еднакво по традиционния за Перу начин – много пъстроцветно, със зелена пола, бяла блуза, шапка с две цветенца и дисаги от розов плат.От разговора с един шляещ се гражданин разбрах, че тези жени чакат да ги вземат за работа по програма на правителството, чрез която получават около 100 сола (50 лева) месечно. Оказва се, че поради некадърното управление и перманентна криза, предишните три класи – бедна, средна и богата, са се трансформирали в две – много бедна и много богата.Безработицата в Пуно е огромна.
