close
Австралия и ОкеанияПалау

Палау – островни перипетии с каяк насред Тихия Океан

децата в Пелелиу

Как да не се подготвяте за отплаване с каяци в Тихия Океан

Животът на тропически остров – една отдавна бленувана загадка за човек като мен, прекарващ времето си на три-четири квадратни метра в споделен офис. Отдаде ми се възможност да купя билети за мен и приятелката ми Люси до островна държава, за която не подозирах, че съществува – Палау. Държава с почти постоянна температура от 28 градуса, една от най-добрите дестинации за гмуркане в света, но и държава, която не е особено популярна поради липсата на туристическа инфраструктура. Едно от нещата които му хрумна да правим за 2 седмици, е да се впуснем в  приключение с каяци между няколко от стотиците острови, нощувайки под палмовите дървета на плажовете, които намерим. Романтично звучи, нали?

Започнахме подготовката няколко месеца преди това – с едночасово лятно гребане с каяк на Панчарево. Стори ми се доста лесно и приятно след като безпроблемно успяхме да обиколим язовира неколкократно. Започнах и да чета историите на хора, които са каякували по тези места, някои от тях без особена подготовка. С добро планиране какво би могло да се обърка? Оказа се, че доста неща…

Идеята беше да прекараме 5-6 нощувки с каяци като за да спестим пари, избрахме една не много популярна за това компания – MAML Diving, специализирана главно във водолазните екскурзии. Общувайки си със собственика Такаши, той се съгласи да купи два едноместни каяка, които да са по-пригодни за дълготрайни пътувания. За стартиране избрахме остров Пелелиу, на 30 километра от икономическата столица на Палау – Корор, където кацахме. Гледайки на картата, областта около Пелелиу е осеяна с дузина островчета на сравнително късо разстояние един от друг. Идеалният план за плаване би било да обиколим най-красивите там, да отидем в световно известното езеро с медузи (JellyFish Lake) и да се наслаждаваме на тропическия рай.

Карта на Палау
Карта на Палау

На място в Корор, Палау

Уви, пристигайки в офиса на компанията MAML, някои от плановете почнаха да се пропукват като сапунени балончета. Оказа се, че езерото с медузите е затворено поради значителното намаляне на главната забележителност в него – медузите. Макар и да изглежда близко до много острови наоколо, има опасни течения, които правят плаването до тях трудно постижимо, особено за неопитни мореплаватели като мен и Люси. Отделно и идеята ми да се гмуркам от Пелелиу се оказа невъзможна, защото в момента нямало достатъчно туристи и не поддържали наличност на кислородни бутилки и оборудване. Така и планът ни за няколко нощувки се съкрати до една на Пелелиу в къща за гости и една на плаж на остров наблизо.

едночасово пътуване до Пелелиу
едночасово пътуване до Пелелиу

Тръгването от Корор беше рано. Местните от компанията натовариха каяците на моторната лодка, която щеше да ни отведе на първото ни Тихоокеанско приключение. Самата моторница беше пригодена главно за водолазни експедиции и като се качих на нея се почувствах не на място – всички туристи наоколо бяха вече с неопреновите си костюми, готови да влизат в дълбините на океана, за да търсят акули, мантии и други странни морски същества, а ние бяхме по къси гащи и тениски. С нас си носихме и целия багаж – куфар и 2 туристически раници, в които бяхме напълно екипирани за поне една седмица – с палатка, спални чували, хамаци, туби за вода, лиофизирана храна, фенерчета, газово котлонче, фотоапарат и три лещи, кутия за подводни снимки, триножник.

Капитанът на лодката запали двата двигателя и запърпори из залива на Корор. След няколко минути вече бяхме в открито море, далеч от рифовете, заобикалящи главният остров, където се намира столицата и успях да усетяпълната мощ на двигателите – лодката подскачаше по вълните, а всички в нея подскачахме по пейките. Тъй като сме в тропиците, и дъждът не ни подмина. Беше краткотраен, но едрите капки се забиваха със злоба по всяко незащитено от дъждобран място.

Пелелиу

След един час вече бяхме на пристанището на Пелелиу. Грееше слънце. Първото нещо, което видяхме, слизайки на пристана, бяха 2 бараки и много растителност. Буквално бяхме в дивото. Накъдето и да се обърнеш, имаше кокосови палми и огромни дървета. Всичките високи, станали такива, борейки се за светлина.

Няколко мързеливи лелки ни гледаха с любопитство от административната сграда наблизо. Къщата за гости, която бяхме резервирали, се оказа едно симпатично бунгало до пристанището. Упътиха ни откъде да си купим  туристически пропуск – още един начин, по който държавата взима пари от туристите, един от многото както щяхме да разберем по-късно. Едричката жена на средна възраст, която разписва и раздава задължителните хартийки, говореше доста ограничен английски. Като и споменах, че организираме плаване с каяк, останах с впечатлението, че тя за първи път става свидетел на такова занимание. Замисли се за около две минути в коя категория пропуск да ни включи. След като платихме бързо разбрахме, че при нея няма подробни карти на местността, както и че н може да ни помогне с нищо. Въпреки че е живяла през целия си съзнателен живот в Пелелиу, си нямаше представа къде може да се къмпингува. Решихме да потърсим друг източник на информация.

Втората Световна Война по средата на Тихия Океан

Тук е мястото да вметна, че Палау е била територия, асоциирана към САЩ и английският е все още официалният език на страната. Като главен виновник за това е Тихоокенаската битка за Пелелиу през Втората Световна Война между япоските и американските сили. Разрушенията са били грандиозни. Над 12 хиляди човека са намерили края си само в Пелелиу, а от многобройните бомбардировки на острова почти не е била останала растителност. Свидетелства за битката има навсякъде и до днес.

японски бункер, покрит с островитянска растителност
японски бункер, покрит с островитянска растителност

След кратка почивка и обяд тръгнахме на разузнаване и провизии до близкото селце, на 2 километра разстояние. Отляво на пътя ни очакваха няколко японски бункера, които посрещали с картечни откоси нахлуващата американска флота. Люси се зарадва на “хавайските” цветчета, които се показваха навсякъде сред развалините. Влязох за кратко и в една от пещерите, използвани от японците за склад на боеприпаси. Табелката отпред ме уверяваше, че през 2001 година, почти 60 години след войната, сапьори са обезопасили района от неизбухналите взривове.

Наблизо имаше и училище за сапьори, изградено с финансовата помощ на Австралия. На няколко стотин метра пък ни очакваха и оръдия и танк. Като победители САЩ са успели да поставят навсякъде табели, описващи колко лоши са били японците и колко героични са били американците. Ироничното е, че в момента масово туристите по тези места са японци, които не говорят английски и не могат да ги прочетат. Някои от тях идват, за да почетат отдавна загиналите си роднини.

паметна плоча на войник, загинал при нападението срещу японските войски в Пелелиу
паметна плоча на войник, загинал при нападението срещу японските войски в Пелелиу

Едновременно с това природата се е погрижила да скрие всичките гадни тайни под слой ръжда, зелени лиани и палми. Успешно е замаскирала околността сякаш нищо не се е случвало и нищо няма да се случи повече.

Какво прави природата за няколко години
Какво прави природата за няколко години

Островитянски живот

Местните хора са много ведри и поздравяват отдалече. Шофьорите на всяка преминаваща кола ни махаха. Един дори ни качи на стоп. Времето за тях  е относително понятие.

Палау - място, където децата са усмихнати и играят на улицата
Палау – място, където децата са усмихнати и играят на улицата

Работниците, които срещахме по пътя, често се излежаваха под сенките на някоя палма. Влязохме в селото жадни и изтощени от напичащото слънце. След малко лутане открихме и най-големия супермаркет – в приземния етаж на недовършена семейна къща. Продаваха вода, японска и американска бира и някаква храна – изборът беше между спагети, нудъли, сосове с кетчуп и някакви съмнителни меса в консерви.

Открихме по трудния начин, че газ за туристическите котлони, разпространени най-масово в Европа, никъде не се продава, а по разбираеми причини не бяхме взели такава със самолетите. Така се наложи да си купим и едно котлонче от местните, което не беше компактно, но ни служеше безотказно до края на пътуването. На излизане от магазина видяхме струпани чехли пред вратата.

магазин в Пелелиу
магазин в Пелелиу

След малко наблюдение разбрахме, че всички островитяни се събуват, за да не цапат пода на магазина. Стана ми малко гадно, че сме такива недодялани “континентяни”, но си взех бележка за в бъдеще. Вече по-оптимистично настроени за къмпингуването се върнахме до бунгалото, за да направим последните приготовления.
И така до следващия ден, когато всичко се обърка.

Продължението… ден 2

Tags : каяциокеанияпалаупелелиу
Петко

Авторът Петко

Преди 12 години за първи път имах възможност да посетя чужда държава. От тогава имам една мечта... Да посетя всички континенти. Направих го, но желанието ми да пътувам не намаля. Покрай него искам да помогна на колкото се може повече българи да се докоснат до очарованието на чуждите култури - пътувайки самоорганизирано или четейки моите разкази. Последвайте ме!

Споделете това!

Ако ви е харесало, моля споделете с приятели!