close

Приключения

Колумбия

Покрив за моята страна

Една от големите нестопански организации в Латинска Америка е „Un techo para mi pais“ или преведено на български „Покрив за моята страна“. Програмата стартира през 1997 в Чили и поради успеха си се развива и в други латиноамерикански държави. Аз се включих в една разходка с меделинското подразделение, едно от 12-те в Колумбия. Задачата ни беше да се запознаем с хората от гетото, да се срещнем с тези, подкрепяни от организацията и да видим как се справят сега.
Гетата в Меделин се намират сравнително високо по планинските била, заобикалящи града. Въпреки, че живеят в беднотия, хората тук имат една от най-красивите гледки, като рано сутрин кварталът е обвит в облаци.

Срещнахме се с бедни хора в кварталното училище. Донякъде ми напомни на българските по надрасканите чинове.

Идеята на организацията е не само да построи безвъзмездно къщи за хората, а те след това да се оправят както знаят. Строенето им от доброволци се извършва в първата фаза от проекта. Къщите са дървени и служат като временно убежище, което не е предвидено да издържат повече от 7-8 години. Ето и две такава:

Хм, май е по-добре да започна с това какви са условията на живот в гетото. За разлика от Санто Доминго Савио, за което бях писал преди, тук постройките са дървени и паянтови. Кокошки се шматкат по улицата, а от къщите звучат силно различни хитови песни. Повечето от тях нямат под и са издигнати направо върху земята. А по билото на планината е наистина кално – с една такава червеникава кал, която се залепя усърдно за обувките (ако ги имаш).

А стълбовете за ток така ми приличат на тези в Столипиново …

Целта на Techo е да накара местните хора да работят за своето излизане от гетото. Съответно съществуват много проблеми. Първият и най-голям е, че местните жители не искат да се трудят. Смятат, че им се полага безплатно жилище от държавата, защото Меделин скоро ще стане още по туристическа дестинация и на мястото на квартала ще бъде построен лифт за туристи. Организацията не строи къщите безплатно, а иска някаква инвестиция от жителите, която се равнява на около 150 лева (при реална цена на къчата към 1500 лв). Обосновката е ясна – ако не се потрудиш, няма да оцениш това, което получаваш. Отделно, целта не е да се построи нещо за постоянно, а само да се направи първата крачка към развитието на дадената фамилия. Втората е информационна помощ за семейството – студенти от различни университети и специалности помагат със здравни, правни, образователни и други съвети. Както и в намирането на по-добре платена работа. Този период продължава няколко години. Тук Techo не участва активно, а служи за връзка между семейството и другите организации. Третата стъпка е излизане извън гетото с помощта на кредит и закупуване на апартамент.
Дали от обезверяване, дали от мързел или от чакане на неволята, жителите в гетото не са много възхитени от тази програма. За това пък участниците в организацията са млади и много енергични – досущ като моите приятели от „Зелени Балкани“, както и като много други неправителствени организации в България и по света.

А и определено не се плашат от кал и нацапване.

Ето и малко снимки на децата, отгледани на това място. Не всички имат добро възпитание, много страдат от недохранване, а не може да си позволиш да им купиш нещо от магазина, защото това би довело само до по-лошо.

Вярвам, че скоро ще имам възможност да кача снимки от процеса при строене на къща 😉

Прочети...
Колумбия

Global Vilage Манисалес


Манисалес е град в центъра на Колумбия, намиращ се на 2100 надморска височина. Център на кафената индустрия, се радва на прохладен климат, гледна към снежните върхове на Невадо Руиз и минерални извори с гореща вода. Едно от най-интересните неща, свързани с него е неговото знаме:

Невадо Руиз е една от малкото планини, по които има сняг над 5000 метра. За съжаление този път не ми остана време да се кача до върха. Говори се, че след няколко години снегът ще изчезне поради глобалното затопляне.

Прочети...
Колумбия

Национален парк Тайрона, Карибско море

no thumb
Как си представате рая? Аз смятам, че намерих едно от най-райските места на този свят. Въпреки трудностите да го достигнем, подкупването на един полицай, за да ни допусне до парка и тричасовия път до плажа.
Представете си място, което сте виждали само на снимки.Далеч от цивилизацията. Без мобилно покритие, без електричество. На такова място времето няма значение, най-малкото защото човек се чувства абсолютно спокоен, без никакви грижи и ангажименти.
Плажът е златист и безбрежен, а пясъкът леко пари. Надвиснали над него кокосови палми заместват липсващите чадъри. Личи си, че някои от тях са преживяли бури. Морето е кристално чисто, вълни почти няма. Когато се гмурнеш в хладката вода, забелязваш и морските обитатели – няколко вида пъстри рибки, които се срещат в Европа само в аквариумите, червеникави водни растения, закрепени за скалите. Единствените звуци, които се чуват, са плясъка на вълните, разливащи се по брега, както и далечното пеене на птички в гората. Растителността до плажа се състои от палми и лиани, като земята е покрита с паднали кокосови орехи и с изсъхнали палмови листа, под които се крият раци. Слънцето не е толкова силно, колкото би си го представил човек на тази екваториална дължина, а лекия бриз разведрява обстановката.
Близо до плажа се намира къмпинг за палатки, малък ресторант и гардероб, където човек може да си заключи вещите. Ресторантчето се захранва от бучащ в далечината генератор и работи само в определни часове на деня. Ако човек като нас изпусне обяда, се задоволява с някой кокосов орех по стар приключенски обичай. Всъщност да се събори кокосов орех от високите палми хич не е лесно и те кара да си спомниш позабравената книга от детсвото с описаните мъки на Робинзон Крузо на неговия пустинен остров.
Хората, намиращи се на това място са страшно интесни – в повечето случаи чужденци, пътешестващи в Латинска Америка. Всеки от тях има интригуваща история за разказване как се е озовал в Колумбия и как в много от случаите е останал за повече време от предвиденото. В лицето на всеки се чете усмивката и спокойствието, което това място придава.
Към 6 часа се стъмва, включват се десетината лампи в комплекса, а за останалите места се продават свещи от една малка будка в съседство с ресторанта. Преживяването да си на седянка около свещ след залез слънце е някакси забравено в днешно време, поради удобствата на съвремения живот.
След изпълнения с толкова емоции ден, вечерята с риба е невероятна. Заставаш на опашка, за да си я поръчаш, а след половин час една колумбийска лелка я носи на масата. На съседната маса седят израелци, които обсъждат нещо на техния си език. Чува се също английски, холандски и някои от скандинавските езици.
На върха на полуостровчето, заграждащо залива е построена колиба, под покрива на която са разположени хамаци за удобство на туристите. Водят се пет звезди. Лежейки в един такъв, полюшван от някое неволно движение, се всушваш в шума на морето, който те заобикаля. В началото е странно. Малко хора са свикнали да спят на такава обстановка.
Сутринта за ранобудните има страхотен изненада – огненочервен изгрев. Имаш възможност да видиш как за 15 минути слънцето се подава от хоризонта и огрява с лъчите си палмите по плажа. Един облак е покрил върха на близкия хълм, а едно куче се разхожда, необезпокоявано наоколо. Може и да избереш да лежиш в хамака си и да бъдеш обезпокоен от слънцето малко, след като изгрее. Няма завеси…
Пожелавам на всеки да може да усети вдъхновението от подобно пустинно място. Снимки може да намерите тук.
Прочети...
Колумбия

El Penol

Ел Пеньол е една от интересните забележителности, намираща се на два часа път от Меделин. Транспортът се обслужва от малки автобуси, които работят като междуградски маршрутки.

Тъй като скалата, наречена Ел Пеньол се намира на 6-7 километра от едноименното градче, се ползват услугите на джипове, които извозват хората до близките села. Изключително колоритни, особено с това, че побират всички желаещи да се качат в тях. Ако служайно няма място, хората се качват на стъпалото на багажника и пътуват отвън.

Виждайки, че сме туристи, (аз с фотоапарат и американка до мен …), се опитаха да ни накарат да се кача отново на кон. Устояхме на десетината предложения и разбихме надеждата в очите на местните.

А ето това представлява Piedra de El Penol – монолитна скала, за която се носят легенди, тъй като няма подобна друга в околността. Някои местни хора дори вярват, че е паднал метеорит.

През 1954 година е построено стълбището, което изглежда като некадърно направен шев в скалата. Самата тя е висока 200 метра.

А самото стълбище се състои от 649 стъпала … на всичкото отгоре за това „удоволствие“ се плаща такса от всеки пожелал да се качи …

Разбира се, веднъж излъган, няма човек, който да се откаже. Финиширалите са възнаградени от доста внувителна гледка на заобикалящите скалата язовир и планини. На върха се продават и типичните сувенири тук. Хората, работещи горе, наистина трябва да обичат работата си, за да изкачват височината всеки ден.

Ето и обзор на гледката.

 

Освен от гледката, туристите сме зарадвани и от построената къща с кафене отгоре.

Войници охраняват навсякъде района от възможността ФАРК да нападнат някой чужденец. Друг е въпроса, че специално тези май нямат опит в местността и повече се снимаха със скалата.

Любимото ми Рено 4, предлагащо транспорт до Гуатапе.

Прочети...
Колумбия

Ямииии

Новината на деня е, че има малки патенца в езерото на моя университет – ЕАФИТ. Много съм радостен!

Дори да остана без пари, благодарение на тези животинки няма да остана гладен!

Прочети...
Колумбия

Зоологическата градина

В Меделин има една малка зоологическа градина и чудейки се какво да видим, стажантите решихме да я погледнем. Малко странно се получи, тъй като ние отидохме да опознаем животните, а колумбийците ни заглеждаха като експонати. Хан и Блеър наистина не могат да останат незабелязани тук (особено с фотоапаратите).

От животните впечатление ми направиха крокодилите…

и огромната уста на хипопотама! Когато хипопотамите се скрият във водата, почти не могат да бъдат открити.

Има и специална палата, отделена с мрежа и посветена на пеперудите.

Разбира се заваля и подгизнахме, докато стигнем до метрото. Чак и розовите фламингота се измокриха.

Прочети...
Колумбия

санто доминго 2

Преди няколко седмици разказах за Санто Доминго де Савио. Скоро имах възможността да го посетя за повече време, тъй като не валеше дъжд. Тъй като беше уикенд, хора бяха плъзнали навсякъде.

Тук е много нормално да се продават плодове и сокове на улицата. А и са страшно вкусни. На снимката е показана машината, за изцеждане на захарно цвекло, за да се направи от него сладък сок, който е типичен за региона. В почти всички случай чаша сок или плодове струва около 70 стотинки (1000 песос).

Ямиии…

В Колумбия няма проблем с естествения прираст на населението. За разлика от Европа, тук преди 2-3 десетилетия е било нормално семейстата да имат над 4 деца. Сега 3 е нещо като стандарт. Рядкост са случаите с едно единствено дете в семейството. За това и в повечето случаи майките, въпреки че имат професия, се преквалифицират на домакини.


Чиба се наричат типичните за тук оцветени автобуси. Малките чиба автобусчета биват тикани от мъже за забавление на децата. Не му завиждам…

Имахме времето да се разходим по квартала до следващата спирка на лифта. Преди няколко години партизаните от FARC са се крили тук. Кварталът е построен без всякакъв градоустройствен план, което до този момент не бях осъзнал какво значи. Разстоянието между къщите в повечето случаи е до два метра, като пътеките не са перпендикулятни една на друга, а криволичат както е дошло. Страшно лесно е да се загубиш и да те оберат например. Аз си мислих, че като се тръгне надолу, може да се засече някоя улица и да се стигне до спирката. Добре, че беше една много любезна жена да ни прекара по пътя …

Въпреки порутения вид, ми харесват различните цветове, които са обичайни за латинската култура. Създават настроение 😉

А църквата, както навсякъде тук, има подобаващо място.

Прочети...
Колумбия

Ботаническата градина

Или не чак толкова ботаническа, колкото ние си преставяме. Поради топлия климат и подобряването на инфраструктурата на града,скоро е изградена градина за отдих и почивка. Една странна структура посреща хората на входа.

От растенията, които се отличават от обичайните, срещани по улиците, са огромните кактуси.

Още не мога да се нарадвам колко големи палми има тук.

А тъй като си беше горещо, няма много деца, които да се страхуват да не се намокрят.

Както и някои от възрастните де…

Прочети...
Колумбия

Насионал Оле

Тъй като бях чувал легенди за мачовете в Латинска Америка, а по новините в България постоянно съобщават за ранени след мачове в различни градове тук, бях решил да се подготвя за заветната среща Атлетико Насионал (Medellin) и Аудакс Италиано (Чили). Купата е Либертадорес или американската шампионска лига.
Играта е за добро класиране в групата и евентуално продъжаване към финалите.
Подготовката ми трябваше да се състои в хвърляне на камъни от прозореца на апартамета и целене на случайни минувачи, представяйки си че са съдия или противникови играчи. За съжаление, нямах моралната подкрепа от феновете тук и тренировките са отложени за неопределено време.
Денят е 3 Април, мачът започва в 9.30. Малко преди това метрото беше цялото зелено.

Пред стадиона има опашки за влизане в Б сектор…

В Меделин има два местни отбора. Единият е Идепендиенте Меделин, а другият е Насионал. Насионал е по-обичан от публиката и е бил повече пъти шампион на Колумбия. Включително и веднъж (1989) носител на Либертадорес. И двата отбора играят на един и същи стадион, като си имат свои предпочитани страни. В случая страната на Насионал беше препълнена, докато в останалата част на стадиона нямаше много хора.

За сметка на това феновете там викаха за целия стадион. Особено когато след добра игра Насионал поведе с 1 гол.

И все пак очаквах повече от мача. Феновете не бяха толкова колоритни, колкото си ги представях, може би заради това, че мача не е толкова важен. Нямаше бомбички, факли или нещо по-атрактивно. Но все пак, аз като най-големия фен, не мога без тениска.

Насионал се отпуснаха и това доведе до крайния резултат от 1:1. За финал бяха и освиркани от публиката, поради слабата игра последните дни.
А в същото време полицията остана без работа …

Прочети...
Колумбия

Ариба Меделин!

Фактът, че Меделин е заoбграден отвсякъде с планини, способства за едно нещо – повече купон за парапланеристите!!!
Въпрекия изливащият се почти всеки ден проливен дъжд …

… екстремистите не се отказват лесно.
Меделин е известен като център на параглайдинга. Поради добрите условия тук съществува професията инструктор по парапланеризъм, тъй като през цялата година има хора, които желаят да полетят и не е предимно сезонно както при нас.
Инструкторите си чакат спокойно да дойде някой, за да го повозят.

Разбира се, след като този някой подпише, че носи цялата отговорност на свой гръб.

Усещането да се види града на километър под теб обаче си струва.

Определено е много по-различно от бънджи скоковете и парашутизма, при които превес взима адреналина в първия момент. Тук има време да се оглеждаш, а когато ти доскучае, винаги има възможност за екстремни маневри. А и може да се правят страхотни въздушни фотографии.

Инструкторът ми, с нетипичното първо име Маласки, разказа как сутрин понякога е възможно, благодарение на термиките, човек да се издигне над облаците. За съжаление нямахме този късмет …

Спускането трая двадесетина минути като за това време имах възможността да се снимам и с главата надолу.

А децата на поляната сякаш се радваха на кацанията повече от самите кацащи.

Прочети...
1 2 3 4 5
Страница 4 от 5