Санто Доминго Савио

Колумбия е страна на контрастите. Кварталът, в който аз живея, се нарича El Poblado, и е най-елитния в града. В него всички живеят в затворени комплекси с охрана, басейни, сауни, фитнеси, паркинги. Санто Доминго Савио е неговата противоположност. Намира се на другия край на града, на склоновете на планините, заобикалящи отвсякъде Меделин. Подобно на българските гета (пример – Столипиново) всички строежи в него са били незаконни. Ако сте гледали бразилските филми City of God и City of Men, горе долу такова е било и положението в Меделин. Имало е квартали в гетото, които не са можели да се понасят,имало е престрелки, повечето обикновени хора не са си и помисляли да отидат близо до тези места. За разлика обаче от България, както и от повечето европейски държави, тук са се намесили политици, които наистина са разбирали от интеграция на бедните. За по малко от 5 години кварталът се е преобразил напълно и в момента е спокойно място за живеене.
Как е станало това?
Гетото се е разширило нагоре в планината. Това е довело до проблем, че за да се стигне до място, където има градски транспорт, е било нужно да се върви няколко часа пеша. Поради незаконните строежи и липсата на план, улиците са тесни и непригодни за нормални превозни средства. Решението – лифт, водещ от метрото към планината.

Тъй като всички знаят колко важен е този лифт и метрото, всеки пътник го пази като свое. Никой не драска, не хвърля боклуци. За това сигурно помага и силното присъствие на полицията навсякъде.

Отделно от внимателното отношение на жителите към обществената собсвтеност, в метрото се развива и културата. Например в някои метро станции има библиотеки, които могат да се ползват от пътниците, минаващи покрай тях.

При изграждането на лифта са били отчуждени няколко терена, където са били построени игрища и други обществени сгради за децата и жителите на квартала. Това успешно е помогнало да ги откъснат от групировките и улицата и да почнат да се занимават с образованието си.

Когато се качихме горе, гледката ми подейства много разчувстващо. Въпреки бедността си, захабените дрешки, тези хора са усмихнати и истински. Пълно е с деца, играещи на улицата, въпреки дъжда.

Поради дъжда, повечето хора се скриха и не успях да снимам какво става обикновенно по улиците. Магазините ми напомниха сергиите по нашите курорти … всичко може да се намери в малки гаражи и приземни етажи. За съжаление дъжда ни накара да се откажем от по-дълга разходка, но при първа възможност ще намеря някой, с когото да отида отново, този път в слънчево време.

Въпреки това пътуването не беше напразно. Благодарение на програмата за облагородяване на квартала, Испанският крал е дарил библиотека, която може да се ползва свободно от всички. Открита е лично от него миналата година и в нея има нови книги, компютри, зала за игри и още една за представления.

Удивително е колко деца ходят на това място. Възрастни хора почти няма. Малките щъкат навсякъде, но от време на време сядат и да четат книги. Обстановката е такава, че и на мен ми се прииска да седна в читалнята.

В залата за концерти имаше репетиция за вечерно представление на келтска музика. Местните проявяват голям интерес към тези културни прояви.

Надявам се скоро да посетя отново кватала…

Facebook Comments