Национален парк Тайрона, Карибско море
Как си представате рая? Аз смятам, че намерих едно от най-райските места на този свят. Въпреки трудностите да го достигнем, подкупването на един полицай, за да ни допусне до парка и тричасовия път до плажа.
Представете си място, което сте виждали само на снимки.Далеч от цивилизацията. Без мобилно покритие, без електричество. На такова място времето няма значение, най-малкото защото човек се чувства абсолютно спокоен, без никакви грижи и ангажименти.
Плажът е златист и безбрежен, а пясъкът леко пари. Надвиснали над него кокосови палми заместват липсващите чадъри. Личи си, че някои от тях са преживяли бури. Морето е кристално чисто, вълни почти няма. Когато се гмурнеш в хладката вода, забелязваш и морските обитатели – няколко вида пъстри рибки, които се срещат в Европа само в аквариумите, червеникави водни растения, закрепени за скалите. Единствените звуци, които се чуват, са плясъка на вълните, разливащи се по брега, както и далечното пеене на птички в гората. Растителността до плажа се състои от палми и лиани, като земята е покрита с паднали кокосови орехи и с изсъхнали палмови листа, под които се крият раци. Слънцето не е толкова силно, колкото би си го представил човек на тази екваториална дължина, а лекия бриз разведрява обстановката.
Близо до плажа се намира къмпинг за палатки, малък ресторант и гардероб, където човек може да си заключи вещите. Ресторантчето се захранва от бучащ в далечината генератор и работи само в определни часове на деня. Ако човек като нас изпусне обяда, се задоволява с някой кокосов орех по стар приключенски обичай. Всъщност да се събори кокосов орех от високите палми хич не е лесно и те кара да си спомниш позабравената книга от детсвото с описаните мъки на Робинзон Крузо на неговия пустинен остров.
Хората, намиращи се на това място са страшно интесни – в повечето случаи чужденци, пътешестващи в Латинска Америка. Всеки от тях има интригуваща история за разказване как се е озовал в Колумбия и как в много от случаите е останал за повече време от предвиденото. В лицето на всеки се чете усмивката и спокойствието, което това място придава.
Към 6 часа се стъмва, включват се десетината лампи в комплекса, а за останалите места се продават свещи от една малка будка в съседство с ресторанта. Преживяването да си на седянка около свещ след залез слънце е някакси забравено в днешно време, поради удобствата на съвремения живот.
След изпълнения с толкова емоции ден, вечерята с риба е невероятна. Заставаш на опашка, за да си я поръчаш, а след половин час една колумбийска лелка я носи на масата. На съседната маса седят израелци, които обсъждат нещо на техния си език. Чува се също английски, холандски и някои от скандинавските езици.
На върха на полуостровчето, заграждащо залива е построена колиба, под покрива на която са разположени хамаци за удобство на туристите. Водят се пет звезди. Лежейки в един такъв, полюшван от някое неволно движение, се всушваш в шума на морето, който те заобикаля. В началото е странно. Малко хора са свикнали да спят на такава обстановка.
Сутринта за ранобудните има страхотен изненада – огненочервен изгрев. Имаш възможност да видиш как за 15 минути слънцето се подава от хоризонта и огрява с лъчите си палмите по плажа. Един облак е покрил върха на близкия хълм, а едно куче се разхожда, необезпокоявано наоколо. Може и да избереш да лежиш в хамака си и да бъдеш обезпокоен от слънцето малко, след като изгрее. Няма завеси…
Пожелавам на всеки да може да усети вдъхновението от подобно пустинно място. Снимки може да намерите тук.
Представете си място, което сте виждали само на снимки.Далеч от цивилизацията. Без мобилно покритие, без електричество. На такова място времето няма значение, най-малкото защото човек се чувства абсолютно спокоен, без никакви грижи и ангажименти.
Плажът е златист и безбрежен, а пясъкът леко пари. Надвиснали над него кокосови палми заместват липсващите чадъри. Личи си, че някои от тях са преживяли бури. Морето е кристално чисто, вълни почти няма. Когато се гмурнеш в хладката вода, забелязваш и морските обитатели – няколко вида пъстри рибки, които се срещат в Европа само в аквариумите, червеникави водни растения, закрепени за скалите. Единствените звуци, които се чуват, са плясъка на вълните, разливащи се по брега, както и далечното пеене на птички в гората. Растителността до плажа се състои от палми и лиани, като земята е покрита с паднали кокосови орехи и с изсъхнали палмови листа, под които се крият раци. Слънцето не е толкова силно, колкото би си го представил човек на тази екваториална дължина, а лекия бриз разведрява обстановката.
Близо до плажа се намира къмпинг за палатки, малък ресторант и гардероб, където човек може да си заключи вещите. Ресторантчето се захранва от бучащ в далечината генератор и работи само в определни часове на деня. Ако човек като нас изпусне обяда, се задоволява с някой кокосов орех по стар приключенски обичай. Всъщност да се събори кокосов орех от високите палми хич не е лесно и те кара да си спомниш позабравената книга от детсвото с описаните мъки на Робинзон Крузо на неговия пустинен остров.
Хората, намиращи се на това място са страшно интесни – в повечето случаи чужденци, пътешестващи в Латинска Америка. Всеки от тях има интригуваща история за разказване как се е озовал в Колумбия и как в много от случаите е останал за повече време от предвиденото. В лицето на всеки се чете усмивката и спокойствието, което това място придава.
Към 6 часа се стъмва, включват се десетината лампи в комплекса, а за останалите места се продават свещи от една малка будка в съседство с ресторанта. Преживяването да си на седянка около свещ след залез слънце е някакси забравено в днешно време, поради удобствата на съвремения живот.
След изпълнения с толкова емоции ден, вечерята с риба е невероятна. Заставаш на опашка, за да си я поръчаш, а след половин час една колумбийска лелка я носи на масата. На съседната маса седят израелци, които обсъждат нещо на техния си език. Чува се също английски, холандски и някои от скандинавските езици.
На върха на полуостровчето, заграждащо залива е построена колиба, под покрива на която са разположени хамаци за удобство на туристите. Водят се пет звезди. Лежейки в един такъв, полюшван от някое неволно движение, се всушваш в шума на морето, който те заобикаля. В началото е странно. Малко хора са свикнали да спят на такава обстановка.
Сутринта за ранобудните има страхотен изненада – огненочервен изгрев. Имаш възможност да видиш как за 15 минути слънцето се подава от хоризонта и огрява с лъчите си палмите по плажа. Един облак е покрил върха на близкия хълм, а едно куче се разхожда, необезпокоявано наоколо. Може и да избереш да лежиш в хамака си и да бъдеш обезпокоен от слънцето малко, след като изгрее. Няма завеси…
Пожелавам на всеки да може да усети вдъхновението от подобно пустинно място. Снимки може да намерите тук.
Facebook Comments
