Картахена де Индиас, Карибско море

Картагена е един от най-старите градове в Латинска Америка, главен център на испанските колонизатори, петия по големина град, най-посещавания и международноизвестен курорт в Колумбия, както и мястото където се проведе националната конференция на AIESEC – NATCO. Градът е разделен на няколко специфични района, като ние бяхме настанени в курортната му част – Bocagrande (Голямата уста).
Bocagrande е квартал, който на мен удивително ми прилича на Слънчев бряг. Тъй като се намира на полуостров и не може да бъде застрояван настрани, хотелите растат на височина. Въпреки малките плажове, амбулантните търговци на всеки метър, шума от големия град и липсата на зеленина, а може би точно поради тези причини, Картахена е любимо място за почивка на повечето колумбийци. Обяснявам си го с това, че където и да се отиде по колумбийското крайбрежие, може да се открият пустинни плажове, докато местата, на които партитата и живота течат постоянно, са малко.

Досадните амбулантни търговци са няколко типа. Първият продават очила Rayban за 10 лева. Не разбрах дали въобще има търсене за тези слънчеви очила, но предлагането им по улиците е огромно. Вторият тип търговци са тези, които продават накити. И те щъкат навсякъде, но ако не усетят интереса ти, не досаждат. С тях може да се споразумяваш много дълго време. Голямо изкуство е, на което мога да се възхищавам. Ако човек не е особено заинтересован, може да свали доста цената. Аз се пробвах за спорта, но все завършвах с нещо купено, уж на далавера.
Съществуват разбира се и други дразнещи продавачи. Например негърките които предлагат безплатно масажи, а ако туристът направи грешката да се съгласи, после трябва да плати 30 000 песос (20 лева). Същия начин е с плетенето на расти. Добре, че нямам толкова коса и не ми предлагаха тази услуга. Продавачите на миди работят на същия принцип. Предлагат ти първата мида да я опиташ без пари и чрез ловки движения, овладени с майсторството на фокусник, преди да се усетиш, че първата мида е свършила, се оказва, че си изял 3-4 и трябва също да ги платиш солено. Не на последно място остават и музикантите. Идват без покана, ако видят, че им се радваш, застават до твоето място, свирят и после искат пари. Всичките тези услуги не са привилегия само за чужденците. Патят си и колумбийците.

Старият център на Картагена е невероятен. Изпълнен с църкви, паметници и стари сгради, спокойно мога да твърдя, че изпреварва по европейски вид и атмосфера много западноевропейски стари градове. Стилът на сградите е колониален и отчасти италиански. Улиците са тесни, необикновенно чисти и подредени за център на голям латиноамерикански град. Балконите на старите къщи са изпъстрени с цветя, а магазините на изветни световни марки са вписани в атмосферата. Дори търговците не са толкова натрапчиви. През нощта жълтеникавата светлина от уличните лампи предава един много романтичен старовремски вид на центъра.

Целия стар център е заобграден от висока и дебела каменна стена, една от колониалните архитектурни забележителности. Строителството й е започнало през 16 век, след поредното плячкосване на града от пирати – в случая от Францис Дрейк. Проектът продължил почти два века поради междувременните поражения от бури и пирати. Стената се счита за завършена от испанските колонизатори през 1796 год., 25 години преди те да бъдат изгонени от крайбрежието. До момента почти цялата стена е запазена във вида си от преди 200 години.

Известният със своята музика бар Cafe del mar, е разположен върху нея . Коктейлите предлагани там не са толкова скъпи, като се има предвид местоположението и платежоспособността на много туристи – струват по 10 лева. А за посетителите се открива прекрасна гледка към залязващото слънце…

Един от символите на Колумбия и Картахена, който може да се открие в почти всички туристически материали за страната, са жените, носещи върху главите си плодове. Забравих да спомена, че те също се включват сред досадните продавачи по плажовете, но имат предимството на колоритния си вид.

Не на последно място, сред забележителностите на града е и Сан Фелипе, най-голямата крепост, построявана някога от испанските колонизатори. Изградена върху малък хълм, крепостта устоява на многобройни атаки и никой не е успява да я превземе.

Цялата крепост е пронизвана от сложна система от тунели, свързващи стратегически точки на сградата. С тяхна помощ са доставяни провизии и амуниции, като тунелите са изградени така, че и най-тихия звук да отеква, правещ невъзможно проникването на вражески сили и спомагащ за вътрешната комуникация.

Изрън няколкото богати квартала и туристическите места, градът е изключително беден. Разликите между статуса на жителите му са огромни. Една от причините е, че държавата не отпуска много средства за развитието му поради пословичната подкупност на градските администрации на морските градове. Хората, живеещи по карибското крайбрежие се славят още и с пословичния си мързел. Не е необходимо да работят много, за да оцелеят. Климатът е тропически, дните са винаги едни и същи, а и не съществуват природни катаклизми, които биха попречили на безгрижието, простиращо се в района.

Facebook Comments