Островите Росарио
За една седмица отпуска имах възможността да посетя два тропически острова. Първият се намира на 10 минути с моторница, взета от един плаж близо до нашият хотел. Както повелява традицията, преди пътуването имаше 5 минутно договаряне на цената като се споразумяхме за 20 000 песо на човек отиване и връщане… Barato, както се казва на испански 😉
Островът всъжност е сравнително голям. На него обаче няма много посетители през седмицата поради неговата отдалеченост и на нас всички търговци ни обръщаха особено внимание.Поради някакви течения и близостта до Картагена, водата не е кристално чиста, но пък е прохладна, спасявайки ни от обедната горещина и влага. Няколко кучета наоколо мързелуваха, наред с нас и няколкото човека под съседните чадъри. Традиционната кухня включва риба и морски деликатеси, но за съжаление далеч не е толкова евтино, колкото бих желал.
Гледката много ми напомни за мегаполисите в САЩ. По филмите изглеждат точно по същия начин.
Местните на острова живеят от риболов и туристически услуги. Повечето са бедни, но за сметка на това живеят спокойно, без стрес и по мои наблюдения това ги удовлетворява.
След края на конференцията, организационния комитет беше уредил разходка до островите Росарио – 2 часово пътуване с корабче, частен плаж, full inclusive, каяк и още няколко забавления.
По пътя се видяха крепостите, защитавали залива на Картагена. Представям си колко яко е било да бъдеш войник и да се печеш на слънцето по цял ден и от време на време да пуцаш с оръдия.
Самият остров Бару е екзотика… шезлонги, небесносиньо море и коктейли ( в пластмасови чашки де ).
От другата страна на плажа се намира лагуна, която се достига, минавайки през гора от корени, клони и лиани.
Отделно имахме възможността да караме каяк. Имаше и един супер бърз гребец негър, който само гледаше някой да излезе от района пред плажа и го настигаше да му се кара. Някакси успяхме да му се изплъзнем и да достигнем до друг плаж. Може би защото другите гребци повече се въртяха в кръг отколкото напред и го бяха залисали. На другия плаж имаше една малка схлупена къщурка и един хамак, леко полушвайки се с някой върху него.
По време на престоя ми на Карибите не успях да намеря място с туристи, на което да не се продават накити. Този плаж не беше изключение. Продавачите и барманите живеят в селце на другия край на острова – на около 2 часа пеша. Единствения по-бърз транспорт през джунглата са моторите.
В корабчето на връщане на палубата звучаха салса, меренге, бадженато и още известни и неизвестни типове тропически ритми.
Facebook Comments
