Капургана и Сапзуро
По план, на 8 часа път с автобус от Меделин до Турбо и на още 2 с моторна лодка от Турбо се намира едно от райските крайбрежни места на Атлантическия океан – плажовете около близките едно до друго селца Капургана (Capurgan?) и Сапзуро (Sapzurro). За съжаление в Колумбия е почти невъзможно транспортът да не закъснее поради планинските пътища – докато пътувахме, заваля проливен дъжд и по едно време се оказахме в една колона от коли и автобуси, спрели пред свлачище. За да ни е още по гадно трябваше да чакаме булдозер 10 часа, за да разчисти калта и да продължим . Съответно и изпуснахме последната лодка, пътуваща този ден през залива до Сапзуро.
И трябваше да спим в Турбо. На пръв поглед обикновен крайбрежен град, като се изключи това, че гетото е разположено около пристанището, водата там е черна (не искам да знам какви са и съставките и какво е довело до този цвят) и вони ужасно.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата – чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.
Потеглихме рано сутринта и след стандартните неразбории и разправии, се качихме на моторница. След два часа подскачайки по океанските вълни не се чувстваш комфортно, но алтернативата – чартърен полет от Меделин до Капургана струва скъпо.
Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере. Туристическият сезон в Колумбия е декември и януари, а и тези места са извън стандартните маршрути за чужденците – дали поради конфликтния район или просто защото не са още толкова комерсиални …
Поради липсата на междуградски пътища и сухоземна връзка до Панама, уличките тук са тесни и по тях се движат само каруцари, мотористи и велосипедисти. Пътният терминал е пристанището.
След като видяхме Капургана, решихме да отидем на още по-отдалечено от цивилизацията място – Сапзуро. Десет минути с моторница и се озовахме в селце, в което живеят около 500 човека.
Отделно от пясъка и морето, в джунглата се срещат и всякви видове цветя, палми, насекоми и птички. Наблизко се намират и няколко, в този момент почти пресъхнали, водопада.
Поради пълната липса на туристи, успяхме да наемем една къща на плажа.
На това място магазините и ресторантите затварят в 10 часа. След това няма алтернатива. Токът спираше на няколко пъти, като такъв нямаше от 12 до 6 сутринта. В днешно време е изключително рядко да намериш място, където да няма 24 часа ток и осветление. За това пък имаше пълнолуние.
Сапзуро е толкова малко, че дори няма място за коне и каруци.
За сметка на това плажовете са невероятни – пустинни, златисти, точно както някой може да си ги представи от снимките по списанията. Гмуркайки се във водата, човек може да види една друга природа – наситена с всякакви водни растения и различни видове пъстри рибки, които при нас се продават за аквариуми. За съжаление и в най-отдалеченото кътче и пред най-забутания плаж, в морето се срещат от време на време пластмасови опаковки и бутилки. Въпросът е как да обясниш на някой местен рибар да не замърсява, при положение, че идваш за няколко дни от големия град, с неговите удобства и лукс.
На едни от тези плажове е снимано скоро едно колумбийско реалити шоу като достъпът на участниците до пътеките и градчето е бил забранен.
Дори и в такова малко градче като Сапзуро, католическата църква е на най-централното място.
Сапзуро се намира на 30 минути пеша от Колумбийско-Панамската граница. За да се премине дори не са необходими документи за идентификация.Историята на Панама накратко е следната – след разпадането на Велика Колумбия на няколко държави през 1830 год. – Еквадор, Венецуела, Колумбия, Панама е била част Колумбия. Времената обаче не са били стабилни, разразява се гражданска война,областта обявява независимост. С активната подкрепа на САЩ през 1846 год. Панама отново се присъединява към тогавашната Нова Гранада, днешна Колумбия. През 1902 година Теодор Рузвелт иска да продължи започнатият от французи панамски канал, но Богота не е съгласна с поставените и условия. САЩ, както и сега, не обича да преговаря и се намесва в териториалната цялост на държавата като подпомага обявяването на независимост през 1903 год.
По скорошна намеса от американската страна е военният преврат на съществуващата до 20 декември 1989 год. военна диктатура в Панама. 27 000 войници от САЩ навлизат и сменят тогавашния диктатор – Мануел Нориега, който не е удобен за тях.
На границата научих и друг интересен факт – много колумбийци, получили зелена карта от САЩ, казвайки че са политически или военни бежанци, заобикалят забраната да се връщат в страната си (все пак нали са бежанци) като пътуват до Панама и тук показват колумбийския си вместо американски паспорт.
От другата страна – в Панама се намира селцето Ла Миел (La miel – “Медът”). По телефоните кабинки се познава веднага, че се намираме в различна държава.
Един от екзотичните коктейли, които предлагат на плажовете се нарича Коко Локо (лудият кокос) – един пробит кокосов орех, в когото към кокосовото мляко е прибавен и някакъв вид алкохол.
Както е нормално за тропиците, дъждът идва изведнъж, извалява се за тридесет минути и слънцето грейва наново.
Поради близостта до екватора, тук дните и нощите са винаги почти равни – от 6 сутринта до 6 вечерта. Това е една от последните снимки на залез слънце, които успях да направя в съседната република. Бяха ни наплашили, че ако не се върнем до 6:30, ще си имаме проблеми с граничните власти и съответно бързахме да се приберем.
Facebook Comments
