Ден 1 – началото на едно приключение

Ден 1

Намирам се на международното летище в Лима, Перу. Как ли ?

След края на стажа в моя университет в Меделин, Колумбия, реших да опозная и няколко други латиноамерикански държави. След дълго консултиране с познати и приятели, четене на форуми, както и не на последно място разпределяне на наличните финансови ресурси се спрях на Перу и Еквадор. Планът ми за Перу включва 4 дневен поход до Мачу Пикчу, посещение на езерото Титикака, разглеждане на свещената долина на инките, пътуване със влак от Титикака до Куско в трета класа с местните хора. Поради ограниченото време (8 дни в Перу) всеки ден и нощ съм ги разчел до най-малкия детайл, за да мога да побера всичко планувано. Оставащите 7 дни в Еквадор съм обмислил вече като спокойна почивка на брега на Тихия океан в едно сърфистко селце, за което се носят легенди от уста на уста като едно от местата, където купона е постоянен, а атмосферата е незабравима – казва се Монтанита. Да обобщя – 5 полета (Меделин – Лима, Лима – Куско, Куско – Лима, Лима – Кито, Кито – Меделин), 15 дни, 2 държави.

Стоя на летището в Лима и си говоря със сервитьора на единствения ресторант тук, където се продава бира, а пушачите са отделени в един задимен аквариум.

Преди малко се бях паникьосал, че при полета се е загубил багажа ми – раницата, в която нося всичко. Оказа се, че чакам на друга лента…

В последните дни се оказа, че от авиокомпанията са променили разписанието и вместо сутринта пристигам вечер в Лима. Така не ми остава да разгледам столицата, въпреки че за нея не получих много добри препоръки. Все пак центърът на столицата е с колониална архитектура, а има и един квартал, в който нощния живот кипи. За съжаление се оказа, че официалните таксита са скъпи, а нелегалните, които чакат малко по-далеч от входа, не е толкова безопасно да бъдат хващани през нощта. Искат ми 45 сола (15 долара), за да ме закарат до центъра. С пазарене са склонни да ме заведат и да ме върнат за 90 сола. През това време трябва евентуално и да платя за съхранение на багажа ми на летището. Като претеглих плюсовете и минусите реших да остана в ресторанта.

Бяха ме предупредили, че в Перу търговците повишават много цените, прецаквайки несвикналия с пазарене богат западняк. И ето ме тук в 00:15 посред нощ, пиейки Кускеня (бира от Куско) и наблюдавайки от прозореца работниците в тяхната среднощна рутина.

Интересно е какво би се случило, ако в България открият безплатно туристическо бюро, като денонощното на летището тук. Туристите ще бъдат посрещани с рекламни материали и ще бъдат предупреждавани за клопките, ще бъдат съветвани къде и какво могат да правят в нашата мила родина. Мечти…
Тук получих няколко брошури и след отговора на моите въпроси донякъде се изясни кашата в главата ми, останала от многобройните мнения от приятели и форуми. Планът ми придобива по-ясни очертания.
Очертава се дълга нощ и започвам да слушам музика … Зазвучава Молотов с Gimme the Power. В следващите дни ще трябва да вложа цялата си енергия и любопитство. Искам да изтискам всичко възможно от екзотичните места, за които мечтаят толкова много хора.