3 мита относно изкачването на връх Ухуру (5895м), Килиманджаро

Или как да се покорим най-високия Африкански връх с най-малко усилие и средства

В подножието на Килиманджаро, Танзания

Рейсът ме стовари пред непознат хотел в непознат град – Моши, един от туристическите крайпътни камъни в Танзания. Бързо бях наобиколен от няколко зле говорещи английски таксиджии, предлагащи ми “уникални” оферти. Но благодарение на множеството чужденци, подобно на разколебан от изобилния избор лъв сред стадо зебри, те се почудиха кого да нападнат и успях да им се измъкна. Доверих се на Lonely Planet гайда и тръгнах да търся митичния хостел, който така хвалиха в него. След първото кръстовище започнах да осъзнавам, че това занимание няма да е толкова леко – Танзанийците, по стар български обичай, нямаха навика да слагат табелки с имената на улиците, а и по законите на Мърфи, точно този момент ми се изтощи батерията на телефона. Обедното слънце прижаряше, а поради липсата на място в раницата, бях се навлякъл и с екипировката за заветния връх Ухуру, покривът на Африка.

За щастие на отсрещната страна на прашната улица чакаха няколко таксита, които обещаха, че ще ме заведат на уреченото място. За нещастие моят бакшиш ме заведе в тотално друг хотел, който уж бил на същия адрес. Виждайки недоверието и учудването в очите ми, наоколо се събраха група подозрително изглеждащи мъже, които започнаха да обсъждат моя случай на техния език Суахили – смесица от холандски и древните племенни езици.

– Благодаря ви за помощта, ще се оправя сам – бидейки все още наивен се опитах лесно да се измъкна.

– Не, не! Стой тук, сега ще намерим хотела ти – ме контрира главатарят им, знаещ английски.

Когато като бял човек се озовеш на нетуристическо място в някой местен град, “туземците” много успешно успяват да те гледат изпитателно и дори в някои случаи гневно. За щастие в Моши има много скитащи туристи, които са готови да ти помогнат, ако имаш нужда.

Някакси успях да платя на таксито и се спуснах по това, което ми изглеждаше на една от  централните улици на Моши – въпреки найлоновите торбички, развявани от повея на вятъра, паркираните коли по тротоарите (или това, което би трябвало да са тротоари) и няколкото сергии, които бяха изкарали стоката навън.

В мен се породи желанието да развенчая няколко мита, които са толкова разпространени при подобни неколкодневни пешеходни  трекове. Те се срещат навсякъде по света – както при четиридневния път на Инките в Перу, водещ до Мачу Пикчу, така и при неколкоседмичния Камино де Сантиаго в Испания. Подобни срещнах и при блоговете за изкачване на връх Ухуру, покривът на Африка.

Мит #1. За да изминете маршрута е нужна неколкомесечна физическа и психическа подготовка

Изкачването на връх с височина 5895 метра може да не ви се струва като детска игра. Само че никой не казва, че пътеките не са особено стръмни, ходи се не повече от 7-8, максимум 10 часа на ден, с чести почивки. В някои отношения връх Вихрен се оказа по-голямо изпитание.  Проблеми единствено създава височинната болест – планината Килиманжаро е единтсвената в света, при която за 4-5 дни от ниско в низините стигате до почти 6 хиляди метра. Нейното преодоляване обаче е строго генетично заложено и тренировки във фитнес залата, на колело, в басейна или където и да е под 4-5000 метра надморска височина не помагат. Затова може да си спестите усилието, ако единствената причина да го полагате е да успеете да покорите един връх. По-добре си купете Диамокс, който има доказано положително действие при аклиматизацията.

Ако не ми вярвате ето и един пример (минутка за реклама) – успях да изкача върха в отлично здраве и ниво на духа без никаква предварителна подготовка. Американецът, с когото бях, беше тренирал бягане по 20 километра на ден си изповръща червата последните няколкостотин метра.

Мит #2. Необходима е специална екипировка, за да успеете да изминете пътя

Всичката екипировка, от която се нуждаете, може да ви я дадат под наем в туристическите агенции в Моши – от спален чувал, до дъждобрани, якета, щеки. Никой не очаква докато сте в Африка и да носите зимно яке. Най-много ме забавляваше един български блогър, който спомена, че е необходима и каска, “може и за мотор”. За съжаление докато се изкачвах, не видях никой с каска, за да му се посмея. Екипировката, която сметнах за полезна и която не бих наел бяха – туристически обувки, хубав челник, ветроупорен панталон и термо бельо. Реално най-многото дрехи трябват за нощта на покоряването на връх Ухуру, но студът тогава не трябва да се подценява.

Мит #3. Задължително резервирайте агенцията  няколко седмици предварително или местата ще свършат поради големия интерес

Учудващо е колко хора се хващат на този аргумент, който не работи  вече при WS Телешоп. Мечтата на всеки туроператор – гарантиран предплатен доход на доста по-висока цена от тази на място. Цените, които гледах в Интернет в някои случаи бяха двойни на тази, която аз платих. По интернет не може да се пазарите, а за гаранцията – всичко може да се промени в последния момент, като ви изтъкнат правдоподобни доводи. и тъй като вече сте платили, няма да има какво да направите.

Какво се случи при мен ли? Разхождайки се по прашните централни улици, започнах да се отчайвам – бидейки почти до екватора, нощта идва мигновено. Слънцето се скрива в рамките на 20 минути около 6 часа всяка вечер, а аз все още не бях намерил агенция, а исках да тръгна на следващата сутрин. Всеки ден забавяне би ми коствал най-малкото едно незабравимо приключение по-малко. За мой късмет срещнах отново едно поизцапан местен момък, ходещо с прокъсани чехли, преследвайки ме целия ден да ми продаде нещо. Имаше чувство за хумор, беше упорит, а и ми се стори, че ще свърши работата като независим консултант, който познава всички организатори на трекове. Започнахме обиколката по офисите в тъмнината:

– Организирате ли пътуване по пътя Мачаме? – питам аз.

– Разбира се, организираме – убедително отговарят, звънейки на други агенции за да видят дали има групи, към които да ме прикачат.

– Колко струва?

– Нашата агенция предлага изключително качество, затова цените са по-високи!

-Колко?

-1500$

-Пффф, аз съм от България, Източна Европа, Бедност. Дайте ми реална цена!

След няколко такива разговора, подозрително ниски или високи цени и проверка в Интернет,  се спрях на определена, в която харесах – Gazelle Adventures. Доверих се на  книгата за обратна връзка, която на всякакви езици хората пишат отзиви и трудно би била фалшифицирана. След като се споразумяхме, шефът на агенцията – Кристофър, помещаваща се в едно гаражче – магазин за сувенири в една от неасфалтираните пресечки на централния път, ме запозна с американецът Мо, с който предположих неправилно че ще сме неразделни следващите 7 дни. След обичайните размени на въпроси “Кой си, откъде си”, Кристоф ме придърпа встрани:

– Моля те направи ми една услуга – подшушна загрижен той. Не казвай колко си платил, защото нали разбираш, цената ти е за българин, вие не сте богати. Той е американец, ще плати повече.

Кимнах утвърдително, с ехидна усмивка на лице.

Следва…