Колумбия

Тъй като костюмите също дават точки в крайното класиране, кралиците са изключително старателни в облеклата си.

В случай, че някой е прекалил в старанието си, тълпата започва да го бъзика, викайки “Прилича си, прилича си!”

Цялото дефиле е придружено с регетон, толкова типичен за латинска америка, колкото е и оплюван от интелектуалци. Досущ като нашата чалга.

И игрите са…

…надбягване с чували…

…висене за 2 минути на ръце (всички, без едно момче, изпопадаха)…

…волейбол с балони, пълни с вода…

.. кой ще вземе кърпичката първи (много опасна игра, завършила със нещастен случай!)…

… изваждане на топчета с уста, плаващи във доста мръсна вода от захарно цвекло…

… както и много други детски и не толкова детски игри.

Като цяло се набляга на игрите, в които някой е унижаван или е заставен да изпие/изяде нещо гадно. Има една, в която са включени три скилидки чесън, след което злощастният участник остава изолиран от останалите …

Напоследък тук много дъжд се извалява. За щастие на калните играчи, решили да се изкъпят в близкото фонтанче.

Въпреки беднотията в квартала, той притежава чист планински въздух и един от най-красивите изгледи към долината на Меделин:

Процесът:
Сглобяемата къща, която се изгражда е с размери 3 на 6 метра, за което не е нужно теренът да е равен. В къщата има 1 заграждение, което разделя две така наречени стаи. 18 квадратни метра не са много, но качеството на живот в тях е значително по-добро от това в тенекиените колибки, които преобладават в квартала.

След разчистването на терена от камъни, се копаят дупки за дървените колове, които служат за основи. Височината на всеки кол се нивелира с най-високата точка от терена с помощта на един маркуч, пълен с вода и закона за скачените съдове. Интересно е да се отбележи, че момичетата в екипа бяха по-многобройни и дори вършеха тежка работа.

Поставянето на основите е най-тежката задача. Дървените колове е необходимо да се забият на точно определени места в земята на не по-малко от 30 сантиметра. В нея обаче често се срещат големи камъни , които ако не могат да бъдат извадени, трябва да бъдат пробити с наличните метални сечива.

Тъй като строителите огладняват, семейството готвеше манджи с ориз в кухнята:

Следващата стъпка е върху основите да се поставят и заковават три изградени плоскости, които служат за под.

Следват стените, при които главната задача е да съвпаднат точно една с друга. Тъй като всичко е дървено, с малко сила се изглаждат неточностите.

За финал – вечерта на втория ден дойде реда на покрива. Тенекиените покриви по време на дъждовете трополят ужасно силно. Отделно повечето ламарини в квартала са закрепени с няколко камъка на мястото си и при по-силен вятър хвръкват. Когато се използват плоскостите, тези проблеми не съществуват.

По време на строежа децата, малко поопърпани, щъкаха навсякъде щастливи, че се случва нещо интересно.

За финал, след поставянето на последната плоскост от покрива, макар и изморени, всички бяхме усмихнати и готови за снимки.

Капургана се намира на гранична зона, заградена от джунгла, в която все още се намират бунтовници от ФАРК. За това и всеки влязъл турист се записва в списък, да не би да изчезне без никой да разбере. Туристическият сезон в Колумбия е декември и януари, а и тези места са извън стандартните маршрути за чужденците – дали поради конфликтния район или просто защото не са още толкова комерсиални …

Поради липсата на междуградски пътища и сухоземна връзка до Панама, уличките тук са тесни и по тях се движат само каруцари, мотористи и велосипедисти. Пътният терминал е пристанището.

Отделно от пясъка и морето, в джунглата се срещат и всякви видове цветя, палми, насекоми и птички. Наблизко се намират и няколко, в този момент почти пресъхнали, водопада.

Поради пълната липса на туристи, успяхме да наемем една къща на плажа.

На това място магазините и ресторантите затварят в 10 часа. След това няма алтернатива. Токът спираше на няколко пъти, като такъв нямаше от 12 до 6 сутринта. В днешно време е изключително рядко да намериш място, където да няма 24 часа ток и осветление. За това пък имаше пълнолуние.

Сапзуро е толкова малко, че дори няма място за коне и каруци.

За сметка на това плажовете са невероятни – пустинни, златисти, точно както някой може да си ги представи от снимките по списанията. Гмуркайки се във водата, човек може да види една друга природа – наситена с всякакви водни растения и различни видове пъстри рибки, които при нас се продават за аквариуми. За съжаление и в най-отдалеченото кътче и пред най-забутания плаж, в морето се срещат от време на време пластмасови опаковки и бутилки. Въпросът е как да обясниш на някой местен рибар да не замърсява, при положение, че идваш за няколко дни от големия град, с неговите удобства и лукс.

На едни от тези плажове е снимано скоро едно колумбийско реалити шоу като достъпът на участниците до пътеките и градчето е бил забранен.

Дори и в такова малко градче като Сапзуро, католическата църква е на най-централното място.

Сапзуро се намира на 30 минути пеша от Колумбийско-Панамската граница. За да се премине дори не са необходими документи за идентификация.
Историята на Панама накратко е следната – след разпадането на Велика Колумбия на няколко държави през 1830 год. – Еквадор, Венецуела, Колумбия, Панама е била част Колумбия. Времената обаче не са били стабилни, разразява се гражданска война,областта обявява независимост. С активната подкрепа на САЩ през 1846 год. Панама отново се присъединява към тогавашната Нова Гранада, днешна Колумбия. През 1902 година Теодор Рузвелт иска да продължи започнатият от французи панамски канал, но Богота не е съгласна с поставените и условия. САЩ, както и сега, не обича да преговаря и се намесва в териториалната цялост на държавата като подпомага обявяването на независимост през 1903 год.
По скорошна намеса от американската страна е военният преврат на съществуващата до 20 декември 1989 год. военна диктатура в Панама. 27 000 войници от САЩ навлизат и сменят тогавашния диктатор – Мануел Нориега, който не е удобен за тях.

На границата научих и друг интересен факт – много колумбийци, получили зелена карта от САЩ, казвайки че са политически или военни бежанци, заобикалят забраната да се връщат в страната си (все пак нали са бежанци) като пътуват до Панама и тук показват колумбийския си вместо американски паспорт.

От другата страна – в Панама се намира селцето Ла Миел (La miel – “Медът”). По телефоните кабинки се познава веднага, че се намираме в различна държава.

Един от екзотичните коктейли, които предлагат на плажовете се нарича Коко Локо (лудият кокос) – един пробит кокосов орех, в когото към кокосовото мляко е прибавен и някакъв вид алкохол.

Както е нормално за тропиците, дъждът идва изведнъж, извалява се за тридесет минути и слънцето грейва наново.

Поради близостта до екватора, тук дните и нощите са винаги почти равни – от 6 сутринта до 6 вечерта. Това е една от последните снимки на залез слънце, които успях да направя в съседната република. Бяха ни наплашили, че ако не се върнем до 6:30, ще си имаме проблеми с граничните власти и съответно бързахме да се приберем.

От близко орхидеите са изключително нежни и красиви.

Забавно ми беше следното хрумване с обувки:

Освен тропически, имаше и пустинни цветя – привикнали към суровото слънце, но все пак забележителни.

Организаторите се бяха погрижили и за снимките на посетителите – имаше създадени профили на типичната колумбийска архитектура – с нейните пъстри окраски и наситени цветове, типични предмети…

… и шапки саксии 🙂

Стигайки до селото, моята представа за прекарването на нощта беше разбита. Първо беше значително по-студено от Меделин и второ – оказа се, че в Сан Елена къщите са разположени на значително разстояние една от друга по планинските хребети. Цялото събитие се оказа една дълга и уморителна разходка.
Венците, които участват са няколко вида – първият е традиционен и познат на нас, макар и по-голям.

Вторият вид е “модерен” и изобразява различни послания, като тазгодишното мото е свобода и мир.

А третия – рекламен, за който компании си плащат да бъдат изписани техните лога с помощта на цветята.

На следващия ден в центъра на Меделин, беше уникална гъчканица. Едвам си проправях път, за да успея да направя някоя снимка на парада. А той продължи повече от два часа. Ето и какво представляваше:

Стълпотворението беше невиждано от мен до този момент в Меделин.

Искам да спомена, че венците се носят няколко километра на гърба на селяните, направили ги. Понякога това са баби на по над 70 години, които се справят със задачата с голяма гордост.

Ето един друг тип по-малки букети от цветя.

Различните креативни произведения:

както и реклами на спонсорите:

В парада участват и обществените институции като полиция, пожарна, армия и други важни части от обществото.

Сред които дори и тези, на които дължим чистотата на града:

Учаснитите бяха над хиляда, откъдето последва и невъзможността да снимам всичко интересно.

По пътя засякохме няколко човека, придвижващи се с колело. Въпреки ранният час, вече се усещаше жегата извън колата.

Местното население се прехранва от идващите туристи и от плетенето на специфичните тук чанти. Пристигайки в селцето, бяхме заобградени от деца и техни баби, които ни показваха техните произведения и се пазаряха за цените. В последствие се оказа, че същите неща са по-евтини на пазара в Риоача.

Името на мястото се дължи на това, че идвайки испанците били заслепени от неговата белота и го нарекли “Полуострова на свещта”. В момента там е построен фар, захранван от слънчева батерия и статуйка, пазеща моряците от нещастия.

Наоколо бяхме заобградени от пърхащи насекоми, приличащи на скакалци, но с големина на малка птичка.

Следващата снимка не мога да я пропусна. Някакси обобщава пустинните гледки от целия ден.

Наблизко ни беше показан един плаж, на който се изкъпахме и разхладихме. Водата в Карибско море е значително по-солена от тази в Черно море и не е приятна за очите, ако човек не носи очила.
Наблизко се намира и една интересна аномалия – извор на прясна вода, от която пият животните наоколо. По някакъв странен подпочвен начин тя идва от близките планини и стига до центъра на пустинята.

Майкао освен с магазините за евтин алкохол и парфюми, се гордее и с неговата джамия, най-голямата, ако не и единствена в Колумбия.